№134

Гр.С., 25.03.2015год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Гражданска колегия

, Второ отделение

в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия В. гр. д.№ 1194 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. М. Д. срещу Решение № 519 от 17.12.2014 г. по в. гр. д.№ 426/14 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 131 от 08.09.2014 г. по гр. д.№ 172/14 г. на Районен съд- [населено място], с което е отхвърлен предявеният от касатора против Общинска служба по земеделие- [населено място] иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 270, ал. 2 ГПК - за установяване нищожността на определение, постановено в съдебно заседание на 15.06.2006 г., с което е прекратено производството по гр. д.№ 58/06 г. на РС- [населено място], образувано по иск с правна квалификация чл. 13, ал. 2 З. на касатора в настоящото производство против ОС „Земеделие”- [населено място], поради оттегляне на иска. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, с оглед на което се моли за неговото отменяване.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е въпросът, нищожен ли е съдебен акт, постановен в нарушение на императивна материалноправна норма от публичен ред, каквито според касатора са нормите на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, като...