Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 1643 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 655 от 30.12.2021 г., постановено по адм. д. № 646/21г. Административен съд – Плевен, първи състав, е отхвърлил жалбата на О. Ч. бряг, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Антим I“ № 1, представлявана от кмета д-р Ц. К., срещу Решение № РД – 02 – 36 – 946/23.07.2021г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж 2014г. – 2020г./ /ОПРР/, като е осъдил О. Ч. бряг да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 150лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от О. Ч. бряг, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Антим I“ № 1, представлявана от кмета д-р Ц. К., преподписана от адв.Д. Б. - Ганева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Плевен и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответният по касационната заместник министър на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на ръководител на Управляващия орган на О. П. „Региони в растеж 2014г. – 2020г.“ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. С. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на О. Ч. бряг, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Антим I“ № 1, представлявана от кмета д-р Ц. К., срещу Решение № РД – 02 – 36 – 946/23.07.2021г. на ръководителя на Управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж 2014г. – 2020г./ /ОПРР/, с което на основание чл.35,ал.1,т-2 и ал.3 от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018г. за определяне на правила за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, във връзка с чл.62 ЗПФ /Закон за публичните финанси/, чл.166,ал.2 ДОПК и чл.142,ал.1 АПК и чл.60,ал.1 и чл.48,ал.4 ЗУЗЕСИФ на О. Ч. бряг е установено публично държавно вземане в размер на 1 267 024,93лв., от които 738 364,40лв. към искане за авансово плащане по проекта № 1 /21.03.2018г. , а останалите 528 660,53лв. към искане за междинно плащане по проекта № 2/14.08.2018г., съставляваща недължимо платена сума поради отпаднало основание – прекратен АДБФП № BG16RFOP001 – 2.001 – 0178 - C01. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че по същество се касае за акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2,т.8 ДОПК, издаден след влизането в сила на решение за прекратяване на АДБФП /административен договор за безвъзмездна финансова помощ/, с което е установено вземането по основание и размер. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, и в предвидената от закона форма. Като неоснователно е определено възражението на задълженото лице за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че лицето не е уведомено за започване на административното производство, не му е дадена възможност да участва в производството, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства в подкрепа на защитата си. В тази насока са изложени мотиви, че жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаването на акт за възстановяване на посочените по-горе суми, съставляващи авансово и междинно плащане, които представляват неправомерно изразходван обществен финансов ресурс на отпаднало основание. Посочено е още, че в случая е налице влязло в сила решение, с което сключения АДБФП е прекратен, което прекратяване има за последица възстановяване на получените суми като такива с отпаднало основание. Отбелязано е, че по делото няма ангажирани доказателства за проведена отделна процедура по издаване на АУПДВ по реда на АПК, в хода на който на задълженото лице да му бъде дадена възможност да представя становища и доказателства. Прието е, че дори да има допуснато нарушение в тази насока, то не е съществено, тъй като страната може да ангажира доказателства в настоящето съдебно производство. Изложени са на отделен ред в решение /стр.8/ защо съдът приема, че посочените суми са дължими от задълженото лице. Направен е краен извод за правилност на оспорения акт и неоснователност на жалбата.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Плевен е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на касатора О. Ч. бряг се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че оспорения административен акт е действителен, че при издаването му спазени административно-производствените правила, съответно е приложен правилно материалния закон. Допълнителни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в представена писмена защита.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Между страните по делото са безспорни следните факти и обстоятелства:

1. М. М. на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 /ОПРР/ , и О. Ч. Б. в качеството й на бенефициент, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 № РД – 02 – 37 – 177/10.10.2016г. , за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 2 109 612,57лв. за реализиране на проектно предложение „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ на територията на гр.Червен бряг – л. 14 и сл. по първоинстанционното дело.

2. В изпълнение на договора е било извършено плащане в полза на бенифициера /О. Ч. бряг/ на следните две плащания : на сумата от 738 364,40лв., съставляваща извършено авансово плащане/л.35 от делото/ и на сумата от 528 660,53лв. във връзка с искане за междинно плащане № 2 по проекта/л.37 от делото.

3. От управляващият орган е издадено решение № РД – 02 – 36 – 886/06.07.2021г. /л. 44 – 55 от първоинстанцинното дело/, с който на основание чл. 48,ал.4 и чл.27,ал.2 ЗУЗЕСИФ, чл.2,т.2.6, чл.22,ал.1 и 2, чл.4,ал.1 и 2 и чл.5 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /ДПБФП/, с което същият е прекратил едностранно сключения административен договор с цел предотвратяване и отстраняване на установени в хода на производството тежки последици на обществения интерес – изразходване на обществен финансов ресурс без постигане на конкретните цели на проекта. Като необжалвано, решението е влязло в законна сила. С същото е посочено изрично /стр.22 от решението, л.54 от първоинстанционното дело, гръб/, че на основание същото решение с нарочен административен акт съгласно ЗУСЕСИФ и Наредба № Н – 3/22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, отчетените разходи в размер на 1 460 647,59лв. в искане за окончателно плащане следва да бъдат отказани за верификация поради липса на основание, както и следва да бъдат възстановени в пълнота платените средства по искане за авансово плащане в размер на 738 364,40лв. и по искане за междинно плащане № 2 в размер на 528 660,53лв. с цел възстановяване на неправомерно изразходван обществен финансов ресурс на отпаднало основание.

4. От управляващия орган е издадено Решение № РД – 02 – 36 – 946/23.07.2021г. /л. 58 – 59 от първоинстанционното дело/, с което по т.1 е установено публично вземане общо в размер на 1 267 024,93лв. , съставляващо недължимо платена поради отпаднало основание - прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с цел възстановяване на неправомерно изразходван обществен финансов ресурс на отпаднало основание, а по т.2 е отчетено вземане в общ размер на 1 267 024,93лв., в това число сумата 738 364,40лв. по искане за авансово плащане и сумата 528 660,53лв. по искане за междинно плащане № 2 .

По изложението по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение № РД – 02 – 36 – 946/23.07.2021г. е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон.

В отговор на оплакванията развити в касационната жалба и писмената защита на жалбоподателя, в допълнение на изложеното от първоинстанцинния съд следва да бъде посочено следното:

На първо място в касационната жалба се правят оплаквания, свързани с недопустимост/нищожност/ на издаденото решение на административния орган. В тази насока се навеждат доводи, че посочения в решението чл.166 АПК /явно се има предвид чл.166 ДОПК, който урежда издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, а чл.166 регламентира спиране на изпълнението на административен акт/ като основание за издаване на акта е неприложим, а приложим в случая е реда на специалния закон – ЗУСЕСИФ, който регламентира реда за издаване на решение за извършване на финансова корекция. На отделен ред се излагат аргументи, че въпросните суми, за които е издадено решението, са били изплатени след извършена верификация, поради което не може да се приеме, че са недължимо заплатени, като възстановяването им предполага възобновяване на производството, по което са заплатени, което не е сторено.

Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл.208 АПК, на касационно оспорване изцяло или отчасти подлежи първоинстанционното съдебно решение, а изложените пороци касаят оспорения индивидуален административен акт, който е предмет на обжалване в първоинстанционното производство. Доколкото административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, следва да бъде прието, че по тази част предмет на оспорване са изводите на първоинстанционния съд.

Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са уредени с Наредба № Н – 3 за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество от 22.05.2018г., издадена от министъра на финансите.

Съгласно чл.35,ал.1 от наредбата бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В алинея втора и трета на същата норма е определен реда, по който следва да бъде издадена акта по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а според алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Тъй като в случая става въпрос за възстановяване на суми, получени на основание прекратен административен договор, то възстановяването на същите следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл.166,ал.2 ДОПК. Този ред е спазен от административния орган, а доводите на касатора за приложимост на реда по ЗУСЕСЕФ са неоснователни.

Аргументите на касатора, обосновани с това, че административният договор между страните е бил сключен при действието на отменената Наредба № Н – 3 от 08.07.2016г. и по нея се предвижда възстановяването на получени средства да става по реда на ЗУСЕСИФ, не могат да бъдат споделени. Посочената наредба от 2016г. е отменена с приемането на сега действащата, поради което е неприложим нормативен акт към момента на издаване на обжалваното решение. Принципно издаване на акта следва да бъдат съобразно административните правилата, действащи към този момент.

С оглед на това всички изложени доводи на касатора, свързани с приложение на ЗУСЕСИФ, като неотносими към спора, няма да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция.

В решението на първоинстанционния съд се съдържа констатация, че в случая няма издаването на АУПДВ, което не следва да се разглежда като съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото страната е имала възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. Посоченото от административния съд не е вярно. Оспореното решение съдържа в себе си както акт за установяване на публично държавно вземане, издадена по реда на чл.166,ал.2 ДОПК, така и акт за отчитане на вземане по чл.35,ал.3 от Наредба № Н-3, което не съставлява нарушение на административно-производствените правила. Жалбоподателят е уведомен както за започване на производството по издаването на решението за прекратяване на административния договор, така и за това по издаване на процесния акт, поради което е имал възможност да вземе становище и да ангажира доказателства.

Наведените в касационната жалба и писмената защита оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, свързани с това, че липсва подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, не могат да бъдат споделени, тъй като не намират подкрепа в закона.

Принципно въпросът за възстановяване на неправомерни разходи по оперативни програми е уреден в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Чл. 1,1 от същия разпорежда, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността. Според 2 от чл.1, „Нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Нормата на чл.4,1 от нормата въвежда общо правило, изразяващо се в това, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно, посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата.

В националното законодателство нормите на Регламента са доразвити в цитираната по-горе Наредба № Н – 3 от 22.05.2018г.

Съгласно чл.162,ал.2,т.8 ДОПК публични държавните вземания са тези за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;

В случая сключения между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж 2014г. – 2020г.“ е прекратен с влязло в законна сила решение на управляващия орган. След прекратяването на договора получените от бенифициера плащания се явяват неправомерно получени и като такива съставляват публично държавно вземане, подлежащо на установяване с акт издаден по реда на чл.166,ал.2 ДОПК.

Наведените в касационната жалба доводи, че с оглед характера на договора следва да бъде прието, че развалянето на същия има действие занапред, поради което получените до развалянето му престации не следва да бъдат възстановени, не могат да бъдат споделени.

Правната уредба на т. н. „административен договор“, какъвто е сключеният между страните по делото, се съдържа в чл.19а – 19ж АПК. Регламентация относно прекратяването му се съдържа в чл.19д и в случая относимата е тази по алинея втора, според която административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. При липса на изрична друга регламентация следва да бъде прието, че се прилагат общите правила на гражданското право.

В последното последиците от прекратяването на договорите са уредени в чл.88 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Според чл.88,ал.1,изр. първо ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. В правната теория и съдебната практика се приема, че за продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато, в течение на определено време, длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни действия, а при договора за периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации.

Сключеният договор между страните договор има за предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на определено проектно задължение /чл. 1 и чл.2 от Раздел І „Предмет и цел на договора“. Същият е със срок на изпълнение 30месеца, считано от датата на подписване на договора. Предметът на договора, както и срокът на изпълнение на същия, не го прави нито срочен или нито такъв за продължително изпълнение, каквито доводи са развити от жалбоподателя, за да се приеме, че прекратяването на същия има действие занапред.

Отделно от това, както бе вече посочено, договорът е прекратен от управляващия орган с цел предотвратяване и отстраняване на установени в хода на производството тежки последици за обществения интерес – изразходване на обществен ресурс без постигане на конкретни цели на проекта. Да се приема в такава хипотеза, че при прекратяването на договора бенефициента следва да запази полученото досега означава да се наруши грубо общото правило, установено с чл.4,1 на Регламент 2988/95 на съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, изразяващо се в това, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно.

Изложените доводи в касационната жалба, свързани с размера на задължението, също са неоснователни. В случая не става въпрос за налагане на индивидуална финансова корекция при условията на чл.35,ал.1,т.1 във вр. ал.2 от Наредбата, а за възстановяване на неправомерно получена сума, която съставлява такава поради факта на прекратяване на договора. Неправомерно получени се явяват всички суми, което са преведени на бенифициера. Какви разходи е извършил същия по изпълнение на проекта е неотносимо към спора обстоятелство.

В писмената защита на пълномощника на касационния жалбоподател се съдържа искане за отправяне на искане за издаване на тълкувателно решение, съответно отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. На първо място тези искания са просрочени, тъй като са направени след даване ход на делото по същество в касационната инстанция. На второ място, същите са неоснователни и по същество. Съгласно чл.124,ал.1 ЗСВ, тълкувателно решение по тълкуване и прилагане на закона се приема от съответния съд при противоречива или неправилна съдебна практика. Такава не са сочи в изложението, а това, че спорът е решен във вреда на жалбоподателя не прави решението неправилно.

Нормата на чл.628 ГПК, приложима в настоящето производство по силата на чл.144 АПК разпорежда, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

В писмените бележки на пълномощника на касатора не се сочи коя точно норма от правото на Европейския съюз иска да бъде тълкувана от Съда на Европейските общности. В същото време в своите решения Съда на Европейския съюз ясно посочва, че при прекратяване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ водещ е принципа, заложен в цитирания по-горе чл.4,1 на Регламент 2988/95. Така например в т.131 на Решението на Съда /голям състав/ от 05.03.2019г. по дело С – 349/17 се посочва следното : „По отношение на тези последици е важно да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда премахването на неправомерната помощ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение, е логична последица от установяването на нейната неправомерност. Всъщност основната цел на възстановяването на неправомерно изплатена държавна помощ е да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено с конкурентното предимство, което е предоставено с тази помощ. С връщането на помощта получателят губи предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение (решение от 8 декември 2011 г., Residex Capital IV, C-275/10, EU:C:2011:814, т. 33 и 34).“.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че оспореното Решение № РД – 02 – 36 – 946/23.07.2021г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж 2014г. – 2020г.“, с което на основание чл.35,ал.1,т-2 и ал.3 от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018г. за определяне на правила за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, във връзка с чл.62 ЗПФ /Закон за публичните финанси/, чл.166,ал.2 ДОПК и чл.142,ал.1 АПК и чл.60,ал.1 и чл.48,ал.4 ЗУЗЕСИФ на О. Ч. бряг е установено публично държавно вземане в размер на 1 267 024,93лв., от които 738 364,40лв. към искане за авансово плащане по проекта № 1 /21.03.2018г. , а останалите 528 660,53лв. към искане за междинно плащане по проекта № 2/14.08.2018г., съставляваща недължимо платена сума поради отпаднало основание – прекратен АДБФП № BG16RFOP001 – 2.001 – 0178 - C01, е издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. .

След като е стигнал до същия извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд –Плевен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100лв., съставляващо юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 655 от 30.12.2021г. на Административен съд – Плевен, първи състав, постановено по адм. д. № 646/21г.

ОСЪЖДА О. Ч. бряг, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, ул.“Антим I“ № 1, да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – София разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 / сто /лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ