Производството е по чл. 290 от ГПК

С определение № 275 от 07.05.2014г., по касационна жалба на ТПК ”О. [населено място], [улица] допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 02.09.2013г. по гр. д.№ 2446/2008г. на Софийски градски съд с което след частична отмяна на решение от 23.06.2004г. по гр. д.№ 20786/2003г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД до определени размери, е уважен иска по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ТПК „О.” [населено място], че Е. Б. К., М. Д. В., Б. Д. К., Л. Л. К., Й. Л. М., Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й., И. Й. К., са собственици на основание чл. 1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З... и наследство на дворно место, представляващо парцел ІІ от кв. 57 по плана на [населено място], общ П. с площ 1590 кв. м. по б. АБВГА по скицата на вещо лице Т. Д., представляваща неразделна част от решението по адм. д.№ 2693/1994г. на СГС, ведно с построената в него триетажна масивна сграда и пристроената към нея от северна страна стълбищна клетка с обща площ 187 кв. м. и кооперацията е осъдена да предаде владението на собствениците. На основание чл. 59 ЗЗД ТПК ”Освобождение” е осъдена да плати обезщетение за лишаване от ползване за периода от 14.03.2001г. до 30.04.2003г., както следва/ на Е. Б. К. – 7 650 лв., на М. Д. В. и Б. Д. К. – по 5 103 лв., на Л. Л. К., Й. Л. М. – по 6, 925, 87 лв. на Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й. и И. Й. К. – по 2 308 лв. ведно със законната лихва върху всички суми от предявяване на иска – 02.06.2003г.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не е индивидуализиран имота по действащия план и защото имота, предмет на иска не е обособен като самостоятелен. Навеждат се оплаквания и за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 1 ЗВСНОНИ, чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ, чл. 79 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и конкретно това, че имота е изцяло наново преустроен, че мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено и не е необходимо това да е станало непременно в резултат на ново строителство, за това че не са били налице предпоставките за реституция, което следва да се констатира по реда на косвения съдебен контрол, защото кооперацията не е участвала в административното съдебно производство и противопоставя свои права като собственик, произтичащи от отреждането, отчуждаването и плащането с нейни средства на дължимото обезщетение.

Ответниците по касация физически лица вземат становище за неоснователност на жалбата, тъй като на кооперацията не е отстъпвано право на строеж а и тя не е реализирала чрез ново строителство общественото мероприятие, за което е отреден имота по плана от 1955-58г., плащането на обезщетението е по-късно и до този момент те са получавали наем от имота, а такъв е получавала и самата кооперация. Застъпва се становището, че при действието на ЗПИНМ кооперацията не придобива правото на собственост върху отчуждения терен.

Столична община като трето лице-помагач, ответник по касация не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: отреждането и отчуждаването на недвижим имот за нуждите на кооперация при действието на ЗПИНМ и обезщетяване на собствениците от нея със собствени средства има ли за резултат придобиване правото на собственост от кооперации и това пречка ли е за реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З...., следва ли под мероприятие на кооперацията да се разбира само ново строителство, или такова е и реализиране на някаква дейност от нея.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.

Съгласно чл. 42, ал. 3 ЗПИНМ мероприятията на кооперациите, а и на обществените организации като „направа на всякакви сгради и строежи, и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяването на обществените им задачи” се осъществяват въз основа на улично-регулационните планове. Тези планове имат непосредствено отчуждително действие по отношение на имотите за които се предвиждат мероприятия по улично-регулационния план до 06.07.1956г., а незаетите до този момент имоти се считат отчуждени след обезщетение на собствениците. Това следва при съпоставяне на първоначалната и следваща редакция на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ, тълкувана във вр. с чл. 74а от същия закон. Параграф 36, ал. 4 от ППЗПИНМ изброява отново същите мероприятия на „обществените организации”, като изяснява, че ползва това общо понятие за кооперациите, политическите партии и другите обществени организации. От изброяването в чл. 42, ал. 3 ЗПИНМ е ясно, че мероприятия по улично-регулациония план на кооперации се разбира не само ново строителство и освобождаване на терени за такова а общо направа на „всякакви сгради” и отреждане на имоти „за осъществяване на обществените им задачи”. Към този момент в страната действа планово стопанство, а плановете включват и стопанската дейност на кооперациите. Така че под мероприятие на кооперация не се разбира само ново строителство, а и отреждане на имот за осъществяване на обществените им задачи.

В съответствие с това по-широко понятие „мероприятие на кооперацията” предвидено по улично регулационния план, ЗПИНМ и Правилник за приложението му уреждат и задълженията на кооперациите и обществените организации и последиците за тях. Съгласно пар. 83, ал. 4, ППЗПИНМ собствениците се обезщетяван по решение на ръководния орган на обществената организация, /а това включва и кооперациите, съгласно чл. 36, ал. 4 ППЗПИНМ/ ако имота е отреден за нейно мероприятие. Съгласно пар. 95 ППЗПИНМ, обществените организации /в това число и кооперациите/ придобиват недвижимите имоти, отредени по улично-регулационния план чисти от всякакви тежести. За отчуждените имоти по улично-регулационния план за мероприятия на обществените организации /включително и кооперациите/, нотариусът издава нотариални актове след изпълнение на условията за заемане на имота – чл. 100, ал. 2 ЗПИНМ.Уие за заемане на имота е да се изплати обезщетението, а то се счита платено с превеждането му по сметка в Д. на разположение на правоимащите – чл. 93, 96 и 97 ППЗПИНМ. От изложеното следва, че кооперациите, третирани по ППЗПИНМ като вид обществени организации придобиват правото на собственост върху недвижимите имоти, отредени за техни мероприятия по улично-регулационния план, ако те са изплатили обезщетението. След изпълнение за условията за заемане на имота, те по искане на председателя на ИК на О. са признавани за собственици с констативен нот. акт по чл. 483, ал. 1 ГПК отм., който по правило няма конститутивно действие, а само констатира изпълнение на законовите изисквания за придобиване правото на собственост. Това тълкуване не е в противоречие с нормата на чл. 15 ЗС, съгласно която кооперациите, обществените организации и гражданите придобиват право на строеж или право на ползване върху държавна земя. Това е общата норма, която урежда отстъпване на право на строеж върху държавна земя, която не е придобита от държавата в резултат на отчуждаване за мероприятие, предвидено по улично-регулационния план. За последния случай – отчуждавания за мероприятия, предвидени по улично регулационния план се прилага само ЗПИНМ и ППЗПИНМ, съгласно чл. 36 ЗПИНМ който е специален закон, дерогиращ приложението на общите норми на чл. 13 и чл. 15 ЗС.

По касационната жалба:

Предявени са от наследниците на Й. Р. К., починал на 19.01.1973г. обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД за част от парцел ІІ от кв. 57 по плана на [населено място], общ П. с площ 1590 кв. м., за която ведно с построената в него триетажна масивна сграда и пристройката към нея представляваща стълбищна клетка е отменено отчуждаването на основание чл. 1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ с решенията по адм. д.№ 2693/1994г. на СГС. Дворното место е придобито с н. а. № 167, т. 14/1940г. от [фирма] и с решение от 20.03.1952г. по гр. д.№ 504/1952г. е установено, че имота е на физическото лице Й. К.. Той дарил с н. а.№ 70 и № 71, т. ІІІ/ 06.02.1968г. на синовете си Б. и Д. К. по 1/12 ид. ч.от дворното место и построената към този момент триетажна сграда в него. Тримата са сключили спогодба по гр. д.№ 332/1968г. с протокол от 02.03.1968г., по силата на която Б. получава І-ви етаж, Д. – ІІ етаж, а бащата Й. – ІІІ-ти етаж и всеки от тримата получава по 1/3 ид. ч. от дворното место. Бащата Й. К. дарява дъщеря си Н. К. с ид. ч. от третия етаж и 1/6 от дворното место с н. а. № 26, т.ХХІХ/06.11.1971 г.

Купеният имот е заснет в кадастралния план от 1955г. като имот 108 и е записан на Б. К. и други. Със заповед № 4606/02.08.1955г. /л. 36 от делото на РС/, издадена на основание чл. 29 ЗПИНМ, публикувана в.”Известия” бр. 83/14.10.1955г. е одобрено изменение на регулацията, като парцел І от кв. 43 се отрежда за нуждите на кооперация „М. Г”. Със следваща заповед № 6388/09.10.1958г. е изменена отново регулацията, като парцел І от кв. 43 се отрежда за млекосъбирателен пункт, а парцел ІІ-за ТПК”Млада гвардия” /л. 37 от делото на РС/. Със заповед № 320/24.08.1959г. е одобрен регулационния план, като се запазва това отреждане. Имотът обаче фактически не е бил отнет след първото отреждане, а е отдаван под наем от собствениците чрез Общински народен съвет. На основание чл. 74а ЗПИНМ за него е приложима новата редакция на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ / „Известия” бр. 54/06.07.1956 г. /, т. е. имота се счита отчужден от момента на обезщетяването. Оценяването на имота е станало с протокол от 14.04.1972г. Оценката е обжалвана и след влизането и в сила е наредено изплащането на сумата от Главна дирекция Месна промишленост и битови услуги [населено място], но за сметка на ТПК ”О.” [населено място]. Платежното нареждане за сумата 18 774 лв. е от 01.11.1973г., която е разпределена между собствениците тогава Д. – 6 258 лв., Б. – 9, 387 лв. и Н. К. – 3 129 лв.. /Към този момент Й. К. вече е починал/. След отчуждаването, през 1980г. е изготвен нов кадастрален план, който заснема бившия имот 108 с пл.№ 208 и за него се запазва отреждането - парцел ІІ - за ТПК ”О.”, която е правоприемник на ТПК „Млада гвардия” в одобрения през 1985г. регулационен план. В него попада триетажната сграда. Видно от оценителния протокол от 1972г. и от кореспонденцията между собствениците, кооперацията и Общинския народен съвет, сградата е била с гредоред в лошо състояние и е предписан от техническите органи основен ремонт /виж писмата от 82-88 от делото на РС/. За нея е определян нормиран наем докато е ползвана от кооперацията за дърводелска работилница преди обезщетяването на собствениците. След обезщетяването е изготвен проект за основен ремонт, от обяснителната записка на който, а и от СТЕ, изготвени по делото се установява, че такъв е извършен и включва подмяна на конструкцията на сградата, като вместо гредоред са излети железобетони плочи на ниво терен и над първия етаж, иззидани са външните стени, поставени са колони, стъпили на каменния градеж на ниво мазе, зазидани са прозорците на втория етаж, който се ползвал за склад от кооперацията. От северната страна на сградата е направена стълбищна клетка за осигуряване достъп до етажите. Общо след ремонта сградата е със застроена площ 187 кв. м., от които 152 кв. м. е старата част и 35 кв. м. – пристройката.

След влизане в сила на ЗВСНОНИ, всички наследници са поискали отмяна на отчуждаването, което е отказано. С решение от 20.06.1999г. тълкувано с решение от 08.02.2002г. по адм. д.№ 2693/1994г. на СГС е отменен отказа и отчуждаването, и е възстановена собствеността върху частта от парцел ІІ от кв. 57-нов, която е предмет и на настоящото дело, индивидуализирана със скицата, приложена към решенията по същото дело, ведно с триетажната сграда. Върху решението е направена отметка от юристконсула на общината с дата 13.03.2001г., че полученото обезщетение е възстановено – внесено е чрез банка по сметка на общината. Сумата е деноминирана и е 18, 80 лв. Възстановената част е деактувана, и е заснета в действащия план от 1985г. като имот 796 в очертанията на парцел ІІ. Обявено е за безспорно обстоятелството, че от отреждането - 1955г. до настоящия момент имота – дворното место и сградата се ползват от кооперацията.

Въззивният съд при второ разглеждане на делото е посочил, че реституцията по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ,З.... настъпва след административно производство и уважаване на искането за отмяна на отчуждаването от административния орган, или от съда. Тъй като кооперацията не е участвала в административното производство, е извършен косвен съдебен контрол на реституцията и за материална законосъобразност. Разгледани са предпоставките за реституция по чл. 1 от ЗВСНОНИ... и съдът е приел, че по делото е спорно дали имота е останал собственост на общината, или е бил придобит от кооперацията предвид това, че е отреден за нейни нужди и те са реализирани r дали в резултат на извършения основен ремонт и пристрояване се касае за нова сграда. Въззивната инстанция е приела, че факта на изплащане на обезщетението от кооперацията не я прави собственик, т. е. имота е останал държавна собственост. Прието е, че на кооперацията не е отстъпено право на строеж по реда, предвиден в чл. 15 ЗС редакция ДВ бр. 87/1974г., респективно преди това по чл. 30 и чл. 38 от П.. Имота не бил продаден на кооперацията, а и съгласно чл. 33 П. е могло тя да получи само правото на ползване. Съдът не е приложил и нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС, тъй като кооперацията не е извършила ново строителство, а сградата е запазена в същия обем. Тъй като няма ново строителство е прието, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването не е реализирано. Вътрешното преустройство, колкото и да е значително не променя обекта и не е пречка за реституция. Затова е уважен иска по чл. 108 ЗС, а съобразно наследствените права на ищците, е присъдено и обезщетение по чл. 59 ЗЗД за процесния период.

Неоснователен е касационния довод за недопустимост на решението. Процесният имот е индивидуализиран в решението за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността и за него съобразно предвидената изрично възможност в чл. 86а ППЗТСУ отм. е подпълнена кадастралната основа. Това, че не е посочена в диспозитива на решението тази нова сигнатура не прави решението недопустимо, защото имота е максимално точно, включително и нагледно индивидуализиран, а определения нов планоснимачен номер е именно за този имот. Решението за реституцията е послужило като основание за подпълването на кадастралния план.

Предвид дадените отговори на въпросите, които обосноваха допускане на касационен контрол, даденото от въззивната инстанция разрешение противоречи на материалния закон. Мероприятието, за което е отреден имота по улично-регулационния план още през 1055г., а след това и през 1958г. е „За ТРК М. Г” сега ТПК „Освобождение”. Отреждането не е за ново строителство, а за осъществяване дейността на кооперацията. Това е самостоятелно мероприятие по чл. 42, ал. 3 ЗПИНМ. Имота е оценен и цената по влязлата в сила оценка след обжалването е платена от кооперацията, съгласно пар. 83, ал. 4 ППДИНМ, а имота е бил фактически зает от кооперацията от преди това. Съгласно чл. 95 от ППЗПИНМ кооперацията е придобила правото на собственост върху имота чист от тежести. Имало е основание за издаване на констативен нот. акт по чл. 483, ал. 1 ГПК отм. след заплащане на обезщетението на основание пар. 100, ал. 2 ППЗПИНМ. Обстоятелството, че не е издаден такъв не формира извод, че кооперацията не е собственик, тъй като този акт не създава права, а само констатира наличие на такива. Поради това, че кооперацията е била собственик не е имало основание за реституция на имота на основание ЗВСНОНИ по ЗПИНВ, З. … При извършване на косвения съдебен контрол съдът приема, че не е настъпил реституционния ефект предвид това, че кооперацията е била собственик, поради което предявените от ищците искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят. Решението, с което те са били уважени е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като вместо това тези искове се отхвърлят. Съобразно това, на касаторът следва да се присъдят направените от него разноски въпреки липсата на представен списък по чл. 80 ГПК предвид т. 8 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в размер на 3633 лв. за всички инстанции.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ:ОТМЕНЯ решение от 02.09.2013г. по гр. д.№ 2446/2008г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Б. К., М. Д. В., Б. Д. К., Л. Л. К., Й. Л. М., Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й., И. Й. К. против ТПК ”О.” [населено място], [улица] иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ТПК „О.” [населено място], че ищците са собственици на основание чл. 1 ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З... и наследство на дворно место, представляващо парцел ІІ от кв. 57 по плана на [населено място], общ П. с площ 1590 кв. м. по б. АБВГА по скицата на вещо лице Т. Д., представляваща неразделна част от решението по адм. д.№ 2693/1994г. на СГС, ведно с построената в него триетажна масивна сграда и пристроената към нея от северна страна стълбищна клетка с обща площ 187 кв. м. и да бъде осъдена на основание чл. 59 ЗЗД ТПК ”О.” да им плати обезщетение за лишаване от ползване за периода от 14.03.2001г. до 30.04.2003г., както следва/ на Е. Б. К. – 7 650 лв., на М. Д. В. и Б. Д. К. – по 5 103 лв., на Л. Л. К., Й. Л. М. – по 6, 925, 87 лв. на Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й. и И. Й. К. – по 2 308 лв. ведно със законната лихва върху всички суми от предявяване на иска – 02.06.2003г.

Осъжда Е. Б. К., М. Д. В., Б. Д. К., Л. Л. К., Й. Л. М., Б. Р. И., Ч. Й. К., Е. Й. К.-Й., И. Й. К. да платят на ТПК ”О.” [населено място], [улица] деловодни разноски в размер на 3633 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: