№ 177

София, 06.12.2018 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 2394/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

ЗК „Лев инс”АД, [населено място], чрез пълномощникът си – юрк. М. В., е подал касационна жалба против решение №1162 от 22. 05. 2017г. по гр. д. №480/17г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е било оставено в сила решение от 02.11.2016г. по гр. д. 10391/13г. на СГС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от С. К. А. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, като е осъден ЗК”Лев инс” АД, [населено място] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2013г. в размер на 25 000лв., както и в частта за разноските.

Касаторът, чрез пълномощникът си –юрк. М. В. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно e изложено разбирането за неправилност на решението, поради приетото от съда за основателност на предявеният иск, независимо от оправдателната присъда по обвинение за извършено нарушение по чл. 37, ал. 2 ЗДвП от страна на деликвента. Развити са съображения относно задължителния характер на присъдата, от което е изведено разбирането, че съдът незаконосъобразно е дал различна правна квалификация на едно и също изпълнително деяние, като само по този начин е обосновал и деликтно поведение на водача на МПС. Така е изведена...