Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

[населено място], 04.12.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№200/18г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 от ГПК вр. чл. 303 ал. 1 т. 3 от ГПК.

Образувано е по молба на М. Й. Й. за отмяна на влязлото в сила решение №65, постановено на 22.04.2016г. по гр. д.№59/16г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което той е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие сумата 13 823, 13 лв., получена от него като първо плащане по договор №12812/05558/16.02.2010г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,ведно със законната лихва и разноски за двете инстанции.

Искането за отмяна се обосновава с твърдения за наличието на влязло в сила решение №181/22.03.2016г. по адм. д.№497/14г. на Административен съд Монтана, с което са отменени като незаконосъобразни заповед №03-120-РД/181/14.07.2014г. и заповед №03-120-РД/212/18.08.2014г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Монтана, на които, според молителя, е основано постановеното въззивно решение на Окръжен съд Монтана.

Ответникът по молбата Държавен фонд „Земеделие“ я е оспорил с твърдения за неоснователност, поради липса на разписаните в закона спрямо соченото основание предпоставки за отмяната. Изложил е съображения, че решението на ОС Монтана не се основава на отменените заповеди, а на доказано виновно неизпълнение на договорно задължение, за което по силата на закона и договора...