Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ГЕО. Б. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 1658 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе (с териториална компетентност и в област Разград), чрез главен инспектор с юридическа правоспособност Н. И., срещу решение №175/22.12.2021г. по адм. д. №139/2021 г. по описа на Административен съд - Разград, в частта с която съдът е обявил за нищожна точка 3 от заповед №РД-14-1520/12.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са доводи, че оспорената заповед е законосъобразна и не е издадена в нарушение на закона, тъй като въпреки променената нормативна уредба, свързана с прилагане на ПАМ по Закона за автомобилните превози (ЗАвП), компетентността на органа въз основа на делегираните му правомощия не се променя и не е налице правна предпоставка за издаване на нова заповед с нови правомощия. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта му, в която е обявена за нищожна точка 3 от Заповед за налагане на ПАМ №РД-14-1520/12.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе и постановяване на ново, с което да се потвърди точка 3 като законосъобразна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът, Н. Н., не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК.

Производството пред Административен съд – Разград е образувано по жалба на Н. Н., гр. Разград срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1520/12.05.2021 година на директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

За да обяви за нищожна точка 3 от заповедта, Административният съд - Разград е приел следното от фактическа и правна страна:

При извършена проверка на 11.05.2021г. за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози инспектор при РД "Автомобилна администрация" - Русе е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2020, №290501/11.05.2021 г., в който е констатирано, че Н. Н., като водач на лек автомобил "Д. Л. с рег. №[рег. номер], е извършила превоз на пет лица, без автомобила да е включен в списък на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Предвид извършените фактически констатации в акта, с оспорената пред първоинстанционния съд заповед №РД-14-1520/12.05.20201г., директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе с точка 1 от заповедта на основание чл.106а, ал.1, т.1, буква "б" ЗАвтП е приложил принудителна административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство, с рег. №[рег. номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“; с т.2 от заповедта на основание чл.106а, ал.1, т.4, буква "б" ЗАвтП е приложил принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“; с т.3 от заповедта на основание чл.106а, ал.1, т.7, буква "б" ЗАвтП е наложил принудителна административна мярка „временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година“.

В частта, в която жалбата срещу заповедта е отхвърлена (по т.1 и т.2), решението на АС гр. Разград като необжалвано е влязло в сила. Съдът е приел, че оспорената заповед в частта й, с която на оспорващата са приложени ПАМ на основание чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“, и ал.2, т.1 и по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 е материално законосъобразна. Съдът е счел, че с оглед данните по административната преписка е несъменено установено извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответните ПАМ по чл. 106а ЗАвП.

Административният съд - Разград е приел, че заповедта за прилагане на ПАМ в частта й по точка 3, с която е приложена ПАМ на основание чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ ЗАвП е издадена от некомпетентен орган. За установяване компетентността на издателя на оспорения акт органът е представил заповед №РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителия директор на ИА „АА“. С т. I от тази заповед изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил директорите на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а ЗАвП. Според съда, административният орган, издал оспорената заповед, удостоверява компетентността си, като е представил заповед, с която директорите на регионалните дирекции на „АА“ са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвП, но към датата на издаването на заповедта, в разпоредбата на чл.106а от ЗАвП не е съществувала т.7 и тази мярка е законово регламентирана след издаване на заповедта за оправомощаване.

Според първоинстанционния съд, приложената с оспорената заповед ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ ЗАвП не е съществувала към датата на издаване на заповедта за оправомощаване, защото тази разпоредба е нова, публикувана в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. Предвид този юридически факт съдът е обосновал извод, че към датата на издаване на заповедта на упълномощаване - 23.01.2020 г., в обема на правомощията на изпълнителния директор на ИА"АА" не е включен този вид ПАМ, респективно, директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе не е бил компетентен да издаде процесната заповед, тъй като не е надлежно упълномощен да прилага принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.7, буква "б" ЗАвП. С тези мотиви съдът е обявил нищожност на точка 3 от оспорения административен акт.

При извършена проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи и като такива неоснователни, като по аргумент от чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция не следи за тях служебно.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица.

В производство е представена заповед №РД-01-43/23.01.2020 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил изброени в седем точки длъжностни лица, сред които и директорите на Регионалните дирекции "Автомобилна администрация" да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от Закона за автомобилните превози, т. е. с тази заповед са делегирани нормативно установени правомощия на конкретно изброени органи в структурата на ИА"АА".

Делегирането на компетентност по своята същност представлява упражняване на чужда компетентност чрез нормативно предписана възможност на притежателя на компетентността да вмени определени свои правомощия на друг административен орган. Компетентността на изпълнителния директор на ИА"АА" да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП е първично придобита по силата на нормативен акт, с който е посочен кръгът от материални въпроси, по които е компетентен органът. Нормативно е предвидена възможност тази своя компетентност изпълнителният директор на ИА"АА" да прехвърли на упълномощени от него лица. Т.е. още със законовата норма пряко е регламентирана възможността за делегиране на тези правомощия. Това органът е сторил със заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. С нея е предоставил в пълен обем правомощията си за прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП на изброените органи, без допълнителни условия. Обстоятелството, че т.7 на чл.106а, ал.1 ЗАвП е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗАвП (обн., ДВ, бр. 60 от 7.07.2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), т. е. след издаване на заповедта за упълномощаване, не я изключва от обхвата на делегираните правомощия от изпълнителния директор на началниците на областните отдели. Конкретната ПАМ е включена като нов вид принудителна административна мярка наред с останалите, съдържащи се в чл.106а ЗАвП. В заповедта за упълномощаване обаче изпълнителният директор на ИА"АА" е посочил мерките по чл.106а ЗАвП, т. е. всички предвидени в тази разпоредба ПАМ. Обемът на делегираните правомощия включва всички принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а ЗАвП. Към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, буква "а" ЗАвтП заповедта на изпълнителния директор на ИА"АА" от 23.01.2020 г. е действаща, няма данни да е изменена или отменена по надлежния ред. Материалноправният кръг въпроси, които са прехвърлени на изброените в заповедта за упълномощаване органи, включват всички ПАМ, предвидени в чл. 106а ЗАвП в пълния им обем през целия период на действие на акта за упълномощаване от 23.01.2020 г.

Издател на оспорената в съдебното производство заповед № РД-14-1520/12.05.2021 г. е директорът на регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе, т. е. издадена е от орган, който е упълномощен със заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА"АА" да издава актове за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвП в пълен обем. Горното обосновава извод за валидност на обжалваната заповед в частта по т.3, като издадена от компетентен орган.

Като е обосновал извод за нищожност на заповедта в частта по т.3, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо отмененото решение в частта по т.3 от заповедта, касационната инстанция следва да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. Н. срещу заповед №РД-14-1520/12.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) в частта по т.3.

Предвид съставомерността на нарушението по този пункт и съответстващата на нарушението правна квалификация на мярката, административният акт в частта по т.3 е материално законосъобразен.

При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер на 100 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №175 от 22.12.2021 г., постановено по адм. д. №139/2021 г. на Административен съд – Разград, в частта с която е обявена за нищожна точка 3 от Заповед № РД-14-1520/12.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. срещу точка 3 от Заповед № РД-14-1520/12.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе.

ОСЪЖДА Н. Н., [ЕГН] от гр. Разград да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Г. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА