Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ЖАНЕТА ПЕТ. Б. при секретар С. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 1732 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от К. М., с които се оспорва изцяло решение № 207/13.10.2021 г., постановено по адм. дело № 111/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното решение, поради и което е поискана отмяната му и уважаване на отхвърлената част от исковата молба, съответно, на отмяна и връщане на решението за ново разглеждане в тази му част, с която е прекратено производството по делото. Направено е искане за присъждане на разноски

Ответната страна – Национална агенция за приходите /НАП/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, в предвидения по АПК срок, и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по исковата молба на К. М., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, са предявени обективно съединени искове против НАП. С оспореното в настоящото производство решение съдът е оставил без разглеждане исковата молба в частта ѝ, с която са претендирани както следва: сума в размер от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F509943/26.09.2019 г., издаден от ТД на НАП - Бургас, претърпени в периода от 26.09.2019 г. до 29.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в нервно-психическо пренапрежение – стрес, изнервеност, безпокойство и страх за клиентите, физическо и емоционално претоварване, чувство на срам от увредено добро име в обществото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от АУАН № F509944/26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, претърпени в периода от 26.09.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в нервно-психическо пренапрежение – стрес, изнервеност, безпокойство и страх за клиентите, физическо и емоционално претоварване, чувство на срам от увредено добро име в обществото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Бургас, и изпълнението й, претърпени в периода от 11.10.2019 г. до 01.12.2019 г. в гр. Сливен, изразяващи се в нервно-психическо пренапрежение – стрес, изнервеност, безпокойство и страх за клиентите, физическо и емоционално претоварване, чувство на срам от увредено добро име в обществото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане. В останалата част, а именно за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от отменено Наказателно постановление /НП/ № F509943/15.11.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, претърпени в периода от 15.11.2019 г. до 29.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в нервно-психическо пренапрежение – стрес, изнервеност, безпокойство и страх за клиентите, физическо и емоционално претоварване, чувство на срам от увредено добро име в обществото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане и за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от отменено НП № F509944/15.11.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, претърпени в периода от 15.11.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен, изразяващи се в нервно-психическо пренапрежение – стрес, изнервеност, безпокойство и страх за клиентите, физическо и емоционално претоварване, чувство на срам от увредено добро име в обществото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че К. М. е управител и едноличен собственик на капитала на „Счетоводна кантора Милушев” ЕООД, помещаваща се в счетоводен офис, където на 24.09.2019 г. била извършена проверка от ТД на НАП и му били съставени АУАН № F509943 от 26.09.2019 г. и АУАН № F509944 от 26.09.2019 г. - за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Също така му била издадена ЗНПАМ № ОП-511-0625866 от 27.09.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, и офисът му е бил запечатан от органите на НАП за период от 20 дни – между 11.10.2019 г. и 01.11.2019 г. Въз основа на АУАН на Милушев били издадени две НП № F509943 от 15.11.2019 г. и № F509944 от 15.11.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, с всяко едно от които е била наложена имуществена санкция, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

От приложените като доказателства административни дела съдът установил, че двете НП били отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, но по отношение на ЗНПАМ не е установено да е оспорена по административен или съдебен ред, поради което съдът приел, че същата е влязла в сила на 26.10.2019 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както множество писмени, така и гласни доказателства от четирима свидетели, даващи данни за емоционалното и психично състояние на ищеца, като също така е допусната и приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице със специалност „Психология“, което дало заключение, че Милушев е психично-психомоторно и говорно леко вътрешно напрегнат, контактен, когато споделя за преживените травматични събития във връзка със запечатването на офиса, преживял е емоционална криза, свързана с изпитването на силни негативни емоции като: страх, съмнения, вина, гняв, тревожност, като към датата на изготвяне на експертизата той се е адаптирал и преработил преживяното, и се е върнал към нормалния си начин на живот.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба за присъждане на обезщетение за причинени на К. М. неимуществени вреди от АУАН № F509943/26.09.2019 г., издаден от ТД на НАП – Бургас, АУАН № F509944/26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас и ЗНПАМ № ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Бургас е недопустима поради това, че АУАН не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, поради и което жалба, подадена против АУАН е недопустима, от където и следва, че иск за вреди от АУАН е недопустим. По отношение на предявения иск за вреди от ЗНПАМ, и от нейното изпълнение съдът приел, че заповедта не е оспорена от ищеца и е влязла в сила, поради което е недопустимо законосъобразността й да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото производство, от където следва, че предявяването на иск за вреди от тази заповед е недопустимо.

В останалата си част исковата молба е отхвърлена като неоснователна поради това, че по делото не е установено наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото безспорно е установено, че НП № F509943/15.11.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас и НП № F509944/15.11.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, претърпени в периода от 15.11.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен са отменени по съдебен ред, но липсват доказателства, обосноваващи претенциите на ищеца за причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните НП. Твърденията на ищеца за причинените му вреди се извеждат от запечатването на счетоводния му офис, в която насока са събраните свидетелски показания и приетата съдебно-психологична експертиза, а не от наложените с НП санкции. Запечатването на офиса е наложено с ЗНПАМ № ОП-511-0625866 от 27.09.2019 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, която заповед обаче както е посочено по-горе не е обжалвана и е влязла в сила.

Съдът е приел, че претендираните вреди не могат да се характеризират като преки и непосредствени и предвид факта, че имуществени санкции по отменените НП са били наложени на търговското дружество, а не лично на управителя му. Посочените от ищеца неимуществени вреди, изживени от него като физическо лице, не са в причинно-следствена връзка от наложените и отменени санкции на дружеството.

Решението е правилно.

Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие/бездействие на държавен орган, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда.

Настоящият състав напълно споделя становището на съда, че исковата молба на К. М. за присъждане на неимуществени вреди в общ размер на 9000 лева, причинени му от АУАН № F509943/26.09.2019 г., издаден от ТД на НАП – Бургас, АУАН № F509944/26.09.2019 г. по описа на ТД на НАП – Бургас и ЗНПАМ № ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас е недопустима, поради и което правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Актът за установяване на административно нарушение не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същият не може да се оспорва по реда на чл. 145 и сл. АПК пред административния съд като първа съдебна инстанция. Той е част от производството по налагане на административно наказание, регламентирано от ЗАНН. Съгласно чл. 36 ЗАНН съставянето на акта е правно действие, с което се образува административнонаказателното производство – т. е. АУАН се издава в административнонаказателното производство и поставя неговото начало. АУАН не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна, а защитата срещу него се реализира чрез писмени възражения – чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Контролът за законосъобразност на акта се осъществява при обжалването на наказателното постановление по чл. 59 и сл. ЗАНН. Предвид липсата на процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК, искът за вреди, произтичащи от акта за установяване на административно нарушение се явява недопустим.

По делото безспорно е установено, че ЗНПАМ № ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, не е оспорена от К. М. и е влязла в сила, поради което е недопустимо законосъобразността й да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото производство, от където следва, че предявяването на иск за вреди от тази заповед е недопустимо. Поради това, правилно съдът е оставил без разглеждане исковата молба и в тази ѝ част.

Правилно е оспореното решение и в частта му, с която е отхвърлена, като неоснователна исковата молба на К. М. за присъждане на неимуществени вреди в общ размер на 6000 лева, причинени му от отменени по съдебен ред НП № F509943/15.11.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас и НП № F509944/15.11.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, претърпени в периода от 15.11.2019 г. до 19.01.2021 г. в гр. Сливен. По делото не са установени изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото не са представени доказателства, от които да се установява реално настъпили вреди с неимуществен характер за ищеца, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни НП. От отменените НП вреди се търпят от „Счетоводна кантора Милушев” ЕООД, като ако се накърни доброто име и авторитет на едно юридическо лице, то вредите за него могат да бъдат само имуществени, а не и морални и психически, каквито са посочените от Милушев. Същите са доказани от събраните гласни доказателства и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, но касаят физическото лице, собственик на „Счетоводна кантора Милушев” ЕООД, по отношение на който отменените НП нямат пряко отношение.

Решаващият съд не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради и което решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна. Ответната страна не претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски, поради и което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207/13.10.2021 г., постановено по адм. дело № 111/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ж. П. п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА