О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 22.12.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. №
5584
по описа за
2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 233 от 15.07.2014 г. по в. ч.гр. д.№ 154/2014 г. по описа на Окръжен съд – [населено място], ГО, трети състав, е оставена без уважение подадената от А. Д. П. от [населено място] частна жалба срещу определение № 870 от 26.05.2014 г., постановено по гр. д.№ 674/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място].
Въззивният съд е приел, че предявеният от А. Д. П. срещу Г. д. „И. н. н.” при М. н. п. и РУ „С. о.” - [населено място] иск за признаване за установено, че следва да се зачете за трудов стаж времето за почивки, обучения, инструктаж, учебни стрелби, учебни тревоги и извънреден труд до и над 50 часа на тримесечие, възлизащо общо на 1 година и 10 месеца за периода от 01.02.1996 г. до предявяването на исковата молба на 08.05.2014 г., е процесуално недопустим. Изводът си е обосновал с разбирането, че обсъжданата претенция има за предмет установяването на факт с правно значение, което е допустимо само в случаите, предвидени в закон. Такъв закон е Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като чл. 5 ЗУТОССР допуска установяването на трудов стаж по съдебен ред, само когато съответните документи са изгубени или унищожени (след представяне на удостоверение за това). В случая...