Производството е по член 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№2155/24.03.2014г.,подадена от Община [населено място],чрез пълномощника й адвокат К. Б.,против решение №101/13.02.2014г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр. д.№1007/2013г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение №810/22.07.2013г. на Пернишки районен съд, постановено по гр. д.№7610/2011г. по описа на съда, в частта му за отхвърляне като неоснователен на предявения иск от [община] срещу [фирма] София, за признаване за установено, че [община],на основание параграф 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА,е собственик на сграда с предназначение за трафопост”Селото”,на един етаж, монолитно строителство, със застроена площ от 9 кв. м,построен в УПИ VІІІ-225 в кв. 15 по плана на [населено място], [община].

В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необосновано, като се иска неговата отмяна в тази му част.

Ответникът по касационната жалба [фирма] София, чрез пълномощника си адвокат С. М. Л.-Н.,в депозирания по делото писмен отговор, счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и моли същото да не се допуска.

С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че процесният трафопост е актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №2635/08.05.2002г.,в който е посочено, че същият е изграден през 1964г.,обслужва потребители, пребиваващи на територията на [община],като за него в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991г.,но по данни на комплексната съдебна и техническа експертиза, процесният трафопост се води като сграда под инвентарен №1216 с дата на придобиване 01.01.1958г.,а като машини и съоръжения под №34915 от 01.06.1968г.

За да отхвърли предявения иск на заявеното основание съдът е приел, че предпоставките на параграф 7, ал. 1, т. 7 ЗМСМА за трансформация на държавната собственост върху трафопоста в общинска не са били налице, тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение, доколкото енергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а е част от тази система, която е била държавна-чл. 4, ал. 1 от ЗЕ отм. и чл. 68 от ЗЕЕЕ отм.. Наред с това е прието, че не е налице и втората предпоставка на горепосочената разпоредба на ЗМСМА за уважаване на иска, а именно процесният трафопост да не е включен в баланса на търговско дружество, защото на експлоатационните предприятия е било предоставяно стопанисването и ползването на енергийните обекти, тъй като по силата закона. чл. 12 от ЗЕ отм. им е възложено осъществяването на посочените в тази разпоредба дейности, поради което и обектите служещи за извършването им, следва да се считат предоставени на съответните предприятия силата на закон и без изричен акт за това.

В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приложено към касационната жалба, касаторът твърди, че са налице основанията по член 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК,като съдът се е произнесъл по следните правни въпроси/цитирам::

„ І.Материалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.

1.1”При наличието на положителни, съответно липса на отрицателни предпоставки визирани в нормите на чл. 7 ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон-17.09.1991г.”

1.2.”Ако енергийният обект/трафопост/обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на параграф 7 ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА,дори да е част от националната електроразпределителна мрежа.”

След което се посочва какво е прието и какви са изводите на въззивния съд, които според касатора противоречат на практиката на ВКС,визирана в решение №1337/06.01.2009г. на ВКС по гр. д.№4282/2007г. по описа на ІVго/постановено по реда на ГПК-отм/,поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280, ал. 1, т. 2 ГПК.Наред с това се цитира и задължителна практика на ВКС - решение №921/2009г. по гр. д.№2704/2008г.,Іго, постановено по реда на член 290 ГПК-основание по член 280, ал. 1т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В точка второ римско от изложението си касаторът посочва/цитирам/:

„По свързаните правни въпроси:

1.Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да е първична документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество, към релевантния момент-17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумция, че това става по силата на Закона за енергетиката отм.

2.След преминаване дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете/и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991г.,респективно ако липсва каквато и да било документация, то която да се установи надлежно вписване в баланса.”, като приетото в тази връзка от въззивния съд, според касатора противоречи на решение №64/2010г. по гр. д.№2612/2008г. по описа на ВКС,ІІІго-основание за касационно обжалване по член 280, ал. 1, т. 2 ГПК.Също така се посочва в тази насока и задължителна практика –решение №987 по гр. д.№3373/2007г. по описа ВКС,Іго-основание за допускане на касационно обжалване по член 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В трето римско от изложението си касаторът твърди/цитирам/:

„ІІІ.По свързаните правни въпроси:

1.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени?

2.Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?”,като са изложени доводи, че оценката на съда е в противоречие с решение №155/13.03.2006г. по т. д.№.917/2006г. по описа на ВКС,ТО-основание за касационно обжалване по член 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В точка четвърто римско от изложението си касаторът формулира/цитирам/:

„ІV.По правния въпрос:Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал. 2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА,създавайки задължителна практика по реда на чл. 290 от ГПК след като законодателя по силата на императивната правна норма по чл. 14 ал. 1 от ГПК не й придава обратно действие”,като отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

К. съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, тъй като не са налице предпоставките по член 280, ал. 1 от ГПК.

По формулирания в т. 1.1. от точка римско първо от изложението на касатора въпрос, същият не е такъв по смисъла на член 280, ал. 1 ГПК,тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение:съдът не е отхвърлил иска на общината за собственост на процесния трафопост не защото е приел, въпреки наличието на предпоставките по параграф 7, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА,че трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона, а поради това, че не са били налице предпоставките на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА.

По въпроса в т. 2.2 от същата точка на изложението на касатора, даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС/решение №258 по гр. д.№1679/09г. на ВКС,Іго/.,според която тези съоръжения са собственост на електроразпределителните дружества, поради което и представеното решение №1337 по гр. д.№4282/07г. на ВКС,ІVго/незадължителна практика/ не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.С оглед на това и тъй като не се налага тази практика да бъде променяна, не е налице и релевираното основание по член 280, ал. 1, т. 3 от ГПК,по отношение на което релевантни доводи не са изложени.

По въпросите, посочени в точка второ и трето римско от изложението на касатора, същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили правните му изводи, тъй като според изложеното в тях, обектите служещи за извършването на дейностите по чл. 12 от Закона за елекростопанството отм., са изключителна държавна собственост, като следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на този закон и без наличие на изричен акт за това.

Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК/ДВ бр. 59/07г. в сила от 1.03.2008г./,по отношение на поставения в точка четвърто римско от изложението правен въпрос, вече е преодоляно с постановени по реда на член 290 от ГПК решения на ВКС/решение №244 по гр. д.№99/09г. на ВКС,ІГО,решение №96 по гр. д.№3122/08г. на ВКС,Іго и др./поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, тъй като същото е съобразено с тази практика.

На ответника по касационната жалба [фирма],София, следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата инстанция, които съгласно приложения списък по член 80 ГПК и представенните пълномощно и фактура №[ЕГН]/07.05.2014г.,са в размер на 240 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101/13.02.2014г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр. д.№1007/2013г. по описа на същия съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ОБЩИНА П. да заплати на [фирма],гр.София сумата от 240 лева/двеста и четиридесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: