Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Си чрез адвокат М. И. и адвокат Н. Д. против решение № 260033 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 596 по описа за 2020 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 260103 от 21.09.2020 г. по гр. д.№ 2740/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив за уважаване на предявения от Кооперация „Пролет“, с.Ново село против О. Си установителен иск за собственост на УПИ I-за ресторант от кв. 46 по ЗРП на с. Ново село, община Стамболийски с площ от 2364 кв. м., ведно с построената в този имот масивна сграда – ресторант с тераса, със застроена площ от 465 кв. м.

Кооперация „Пролет“, с.Ново село е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Н. С., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

Апелативният съд е приел за установено, че на 30.06.1993 г. по ф. д.№ 5382/93 г. по описа на ПОС е вписана в регистъра на кооперативните организации Кооперация „Пролет“ със седалище и адрес на управление с.Ново село. Кооперацията е новообразувана и не е преобразувана по законовия ред от ВПК“Напредък“ гр.Кричим, поради което не е неин правоприемник. През 2001 и 2003 г. ищцовата кооперация е завела в счетоводството си като дълготраен материален актив процесния имот: терен от 2 364 кв. м. ведно с построената в него масивна сграда-ресторант с тераса с площ от 465 кв. м.,намиращи се в с.Нов село, като имотът е деклариран в данъчната служба и са заплащани данъци са него. Сградата на ресторанта е построена през 1982 г. и от 1993 г. е във фактическата власт на ищцовата кооперация, предадена й от ВКП“Напредък“ гр.Кричим. Признава се обстоятелството, че от 2001 г. ищецът манифестира намерението да свои имота. С писмени доказателства се установява, че ищецът отдава под наем ресторанта и лятната градина към него от 2003 г.

Свидетелите Т. Ж. А. и Ц. И. К. установяват, че още през 1960 г. на същото място имало стар кооперативен ресторант; през 1980 г. по решение на кооперацията от гр.Кричим строителни войски започнали ремонт и строителство, като плащала кооперацията; строителството се осъществило 1980-81 г., кметството и ръководството на кооперацията работели съвместно и със съгласие на ръководството на кооперацията кметството правило тържества в ресторанта; от 90-те години селото вече има самостоятелна кооперация.

С писмо вх.№ 14839/09.06.20 г. подписано от председателя на ВПК“Напредък“ гр.Кричим се уведомява съда, че документите свързани със строителството на ресторанта в с.Ново село не са запазени. Строителството на ресторант “Стара река“ с.Ново село е извършено от ВПК“Напредък“ гр.Кричим по стопански начин през 1980-1982 г. изцяло със средства на ВПК“Напредък“. Преди 90-те години селата Ново село и К. К са били част от кооперация „Напредък“ Кричим. През 1993 г. К. К и Ново село се отделят от кооперацията в Кричим и образуват самостоятелна кооперация в с.Ново село. Ресторанта с протокол е предаден на ПК“Пролет“. Документите липсват, поради смяна на ръководствата. Кооперацията няма претенции към имотите на Кооперация „Пролет“ в село Ново село.

С актове № 1522/19.01.16 г. и № 1817/27.11.17 г. процесния имот е актуван като частна общинска собственост.

Според експертното заключение прилежащата площ към ресторант „Старата река“ е в границите на целия УПИ I-ресторант от кв. 46 с площ от 2 364 кв. м.

При така възприетите факти Апелативният съд е направил извод, че към 01.06.96 г. с влизане в сила на ЗОбС по силата на чл. 2, ал. 3 на закона ВПК“Напредък“ Кричим е станала собственик на сградата на ресторанта и прилежащия терен в границите на УПИ I-ресторант от кв. 46, построени с нейни средства. Собствеността не е могла да възникне направо в патримониума на Кооперация „Пролет“, тъй като е новосъздадена кооперация и не е частен правоприемник на ВПК“Напредък“ Кричим. От този момент до 01.01.2000 г. от когато е започнал действал ЗК от 1999 г. е била налице забрана за придобиване по давност вещи на една кооперация от друга. След влизане в сила на закона тази забрана е отпаднала и до 2016 г. в полза на ищецът е изтекла придобивна давност. В този период той е демонстрирал намерението си да свои вещта както по отношение на собственика –ВПК“Напредък“, така и по отношение на всички останали субекти.

Апелативният съд е обсъдил и е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба. Счел е исковата молба за редовна, тъй като това, че при описанието на ресторанта в исковата молба не е посочено, че има избено помещение от 130 кв. м., както и че в терена има два навеса не прави спорното право неиндивидуализирано, както и несъстоятелно възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне в пълен размер на държавна такса, тъй като липсвала данъчна оценка на избеното помещение, в резултат, че не е декларирано. Данъчната оценка е дадена за цялата сграда „ресторант“ и не е необходима разбивка по части от сградата, които нямат самостоятелно значение/като изба, таван, складови помещения, търговски зали, тераси и др.

Приел е за несъстоятелно и твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск тъй като твърдение, че ВПК“Напредък“ е придобила правото на собственост през 1996 г. по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. няма. В исковата молба се претендира право на собственост на основание давностно владение върху кооперативен имот, придобит в собственост по силата на закона-чл. 2, ал. 3 ЗОбС от ВПК“Напредък“ Кричим. Затова е несъстоятелно и твърдението, че общината е поставена в състояние на изненада от съда, приемайки, че по силата на закона кооперацията в Кричим е станала собственик на спорния имот. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че „чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. е неприложим, поради липса на собственост на ВПК“Напредък“ и неизяснен произход на вложените средства за построяване“ и „Спорът е по отношение претендираната от ищеца собственост на ВПК“Напредък“ върху процесния имот“

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. Си счита, че въззивното решение е недопустимо, евентуално, че противоречи на практиката на ВКС. Поставя въпросите:

1) когато обект на спорното право е недвижим имот в неговата цялост, допустимо ли е той да се индивидуализира само частично, чрез посочване само на една реална част от недвижимия имот, без пълно описание на целия имот;

2) допустимо ли е съдът да се установи и посочи всички релевантни за спорното право факти, а да постанови своето решение само върху част от релевантните факти, както и дали е допустимо съдът по своя инициатива да въведе в предмета на спора, непосочени в исковата молба факти;

3) допустимо ли е съдът да кредитира свидетелски показания без възпроизвеждането им, тъй като свидетелите не са ги виждали и не знаят дали такива документи изобщо съществуват.

4) правилно ли е без установяване произхода на средствата, съдът да признае право на собственост по чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм.

Първият въпрос е свързан с довода за недопустимост на решението, поради нередовност на исковата молба, тъй като липсва надлежна индивидуализация на процесния имот – посочена е само една реална част, но не и избено помещение от 130 кв. м. и две сгради-навеси с площ от около 160 кв. м. По този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване както с цел преценка допустимостта на въззивното решение, така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предмет на правото на собственост са самостоятелни обекти на вещни права и когато собствеността е предмет на спор, именно те следва да бъдат индивидуализирани в исковата молба. Несамостоятелните обекти, каквито са навесите и мазетата, се явяват принадлежности по смисъла на чл. 98 ЗС /по делото липсват твърдения, че мазето съставлява самостоятелен склад с предназначение, различно от обслужването на ресторанта/ и при липса на спор, че обслужват главната вещ не е необходимо индивидуализирането им като условие за редовност на исковата молба. След като самостоятелните вещи, обект на правото на собственост – УПИ и сграда-ресторант – са надлежно индивидуализирани и общината не претендира различно придобивно основание спрямо навесите и мазето, то исковата молба е редовна. Тълкуването по решение № 74 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г., ВКС, I гр. о. е неотносимо, доколкото дава отговор на въпроса за редовността на искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която са посочени местонахождение /имотът, от която е част/ и площ, но не са посочени граници, тъй като в настоящия случай предмет на спора не е реална част от имот, а целия УПИ и построената в него самостоятелна сграда-ресторант и в този предмет се включват и подобренията в терена и принадлежностите към сградата.

Вторият въпрос е обоснован с твърденията, че съдът не е съобразил, че има неописани реални части от процесния имот /навеси и избено помещение/, че не се претендира собственост от третото лице ВПК „Напредък“, че ищецът не твърди и не сочи доказателства, че ВПК „Напредък“ е придобила имота на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. на 1.06.1996 г., че на 1.06.1996 г. ПК „Пролет“ е придобила имота, на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС, а не след изтичане на 10 години, т. е. през 2006 г., че новопостроения имот е пристрояван към вече съществуваща сграда на ресторант, като тези факти съставляват част от основанието, на което е предявен иска и непосочването им в исковата молба съставлява нередовност по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.Сременно съдът по своя инициатива е въвел в предмета на спора, непосочени в исковата молба факти, с което е изменил спорния предмет, тъй като ищецът не твърди и не сочи доказателства, че ВПК „Напредък“ е придобила имота на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС, че тогава е имало предаване на владението и че едва след 10 години през 2006 г. ПК „Пролет“ е придобила имота по давностно владение.

Посочената теза не може да бъде съотнесена към данните по делото. В исковата молба ясно е посочено, че ресторантът е построен от ВПК „Напредък“ и с прилежащия УПИ е бил кооперативна собственост, предаден е на ищцовата кооперация след регистрацията й, която осъществява владение от 1993 г., като собствеността е придобита на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС и давност. Тези твърдения включват и посочените в обосновката на въпроса факти, за което ответната община е била наясно, видно от отговора на исковата молба, в който същите са конкретно оспорени с твърдения, че имотът е актуван като държавна собственост през 1951 г., в разписния лист към плана от 1976 е записан на Селски общински народен съвет, няма документи ресторанта да е построен от ВПК „Напредък“, няма отстъпено право на строеж или данни строителството да е заплащано с кооперативни средства, няма изявление от ВПК „Напредък“, че имотът е собственост на кооперацията. Именно по тези спорни факти, надлежно включени в предмета на спора, чрез обстоятелствената част на исковата молба и позоваването на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и придобивна давност, се е произнесъл и въззивният съд, като е изпълнил и задълженията си по приложение на материалния закон да съобрази момента, от който започва да тече придобивната давност – влизане в сила на ЗК (ЗАКОН ЗА КООПЕРАЦИИТЕ) от 1999 г., когато отпада забраната за придобиване по давност на кооперативна собственост. Следователно като неотносим към данните по делото, вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Третият въпрос е обоснован с довода, че съдът е кредитирал свидетелски показания за възпроизвеждане на загубени писмени документи, които документи свидетелите не са виждали и не знаят дали изобщо съществуват.

Извод относно съществуване на изгубени писмени документи не е формиран от въззивния съд. Гласните доказателства са събрани за установяване, че строителството е извършено с кооперативни средства, като една от предпоставките за придобиване на собствеността по чл. 2, ал. 3 ЗОбС и с оглед направеното в отговора на исковата молба оспорване на това обстоятелство. Практиката на ВКС приема, че установяване произхода на средствата може да стане не само с писмени доказателства, но и с гласни доказателствени средства, тъй като за установяване на тези обстоятелства няма забрана, нито има изискване строителството да е законно /решение № 186/25.07.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г., II г. о./. Следователно третият въпрос се явява неотносим към изводите на съда.

Неотносим се явява и четвъртият въпрос, обоснован с твърденията, че съдът не е установил с чии средства е извършено строителството и при наличие на доказателство в свидетелските показания, че не е осъществено ново строителство, а пристрояване на съществуващата сграда на стар ресторант. Тези твърдения не могат да бъдат съотнесени към данните по делото и изводите на съда. И двамата свидетели твърдят, че процесният ресторант е новоизграден /св.А., че старата сграда е била ликвидирана и построена новата, а св.К. – че новата е построена малко по-настрани от старата/, както и че строителството е извършено с кооперативни средства и именно тези обстоятелства е приел за установени и въззивния съд, с оглед на което е формирал извод, че са били налице условията на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и ВКП „Напредък“ е придобила собствеността по силата на закона.

С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване О. Си следва да възстанови на Кооперация „Пролет“ направените по повод касационната жалба разноски в размер на 3100 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. С..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260033 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 596 по описа за 2020 г. на Апелативен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА О. Си, ЕИК 115245280, гр.Стамболийски, ул. Георги С.Р № 29 да заплати на Кооперация „Пролет“ ЕИК 825076355, с.Ново село, община Стамболийски направените по повод касационната жалба разноски в размер на 3100.00 /три хиляди и сто/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: