Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. А. Д. и Е. А. В., чрез назначения им особен представител адв. К. О., против решение № 243/14.08.2020 г. по гр. д.№ 234/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 653/29.11.2019 г. по т. д. № 203/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, за осъждане касаторите да заплатят на „ДСК„ АД, на основание на сключен договор за ипотечен кредит от 20.03.2008 г. сумата от 38 663, 20 лева – главница по същия, сумата 16 386, 64 лева – договорна лихва за период до 27.02.2017 г., сумата от 110, 67 лева – санкционна лихва, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 27.10.2018 г. до окончателното им изплащане. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като необосновано в изводите за усвоени от кредитополучателите суми по кредита и за уведомяването им за предсрочната изискуемост на кредита, поради което и неприложимост последиците на същата. Твърди се недопустимост в произнасянето на съда досежно възнаградителни лихви по кредита, за периода следващ настъпването на предсрочната изискуемост, Формално се сочат пороците съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Ответната страна - „ДСК”АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий в сочените хипотези на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, в частта по уважените искове за главница и договорна лихва, съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта по претендираната главница, въззивният съд е споделил извода, че усвояването на кредита от ответениците се установява от заключението на съдебно-икономическата експертиза и от самия факт на редовно погасяване кредита от ответниците до м. юни 2015 г.. Приел е, че настъпилата, при наличие на предпоставките, уговорени с договора за кредит, предсрочна изискуемост е съобщена на ответниците, чрез връчени им, при условията на чл. 50 ЗННД вр. с чл. 47 ГПК нотариални покани, доколкото при неоткриването им на посочените в договора за кредит адреси, констатирани и като постоянни адреси, са събрани сведения за напускането им от лицата, поставено е уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК и същите не са се явили за получаване на съобщенията. Приложени са правните последици на фикцията по чл. 47 ал. 5 ГПК. Съдът е споделил за основателно възражението на ответниците, че клаузите на чл. 7 от договора и т. 25.3 от Общите условия, относно правото на банката на едностранна промяна на лихвения процент на възнаградителната лихва, в частта касаеща базовия лихвен процент, са нищожни, като неравноправни, но е съобразил липса на доказателства банката да се е възползвала от тази неравноправна клауза, изменяйки в ущърб на интереса на кредитополучателите, т. е. в завишение, приложимия лихвен процент, Напротив, съдът е установил, че по инициатива на последните е договорена промяна, но в аспект на занижение, а не на завишение. Инцидентен установителен иск за нищожност на клаузите, като неравноправни, ответниците не са предявявали. Съдът, обаче, е ревизирал частично първоинстанционното решение, като го е отменил частично относно присъдената възнаградителна лихва, отхвърляйки иска за същата, за периода след предявяване на предсрочната изискуемост, т. е. след 27.02.2017 г..

В изложението по чл. 283 ал. 4 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е формулирал следните въпроси: 1/ Достатъчно ли е съобщаването до служебния представител на кредитополучателя и представянето на невръчена нотариална покана до кредитополучателя, за да се приеме за законосъобразна трансформацията на предоставения ипотечен кредит в предсрочно изискуем? ; 2/ Следва ли съдът да обяви за нищожна разпоредба от договор за ипотечен кредит и общите му условия, съгласно която разпоредба се задават основни елементи от задължението на кредитополучателя, без да изследва дали страните по договора са предприемали активни правни действия на основание нищожната разпоредба? ; 3/ Допустимо ли е да се ползват индициите, установени от вещо лице по ССЕ относно главния факт на доказване – действително ли е усвоен ипотечния кредит от кредитополучателите, при положение, че експертизата е извършена изцяло чрез търговските книги на банката? Допълнителния селективен критерий е формално посочен в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, но не е цитирана съдебна практика на касационна инстанция, с която разрешенията на въззивния съд по поставените въпроси конфронтират.

Първият въпрос, макар относим към решаващ извод на въззивното решение – за доказано обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на кредита – е некоректно формулиран. Въззивният съд не е приемал надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост с исковата молба и връчването й на особения представител на ответниците. По отношение нотариалната покана е приел фикцията на чл. 47 ал. 5 ГПК, за връчване на уведомлението за обявена от банката предсрочна изискуемост. Дори да се приеме, че удовлетворява общия селективен критерий, въпросът не е обоснован с допълнителния такъв в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Приетото от съда редовно връчване, при условията на чл. 47 ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК вр. с чл. 50 ЗННД, чрез нотариус, е в пълно съответствие с цитираната от самия въззивен съд съдебна практика на ВКС, както и друга известна на състава, обобщена в решение № 147 по т. д.№ 2256/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС. Впрочем, за неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е достатъчно непосочване от касаторите на съдебна практика на ВКС, с която и в отговор на поставения въпрос решението на въззивния съд конфронтира.

Вторият от формулираните въпроси не кореспондира с процесуалните действия на ответниците и съда: ответниците не са предявявали инцидентен установителен иск за нищожност на клаузи от договора за ипотечен кредит и от ОУ, като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за да би дължал съда нарочно прогласяване на нищожност, нито е вярно, че съдът не е съобразил конкретни обстоятелства по кредитното досие, за размера на прилагания от банката лихвен процент. Сама по себе си нищожността на клаузата за допустима едностранна промяна от банката на размера на възнаградителната лихва, досежно компонентата базов лихвен процент, не влече нищожност на целия договор, в случай че това е действителния смисъл на формулирания въпрос, тъй като клаузата за договорения при сключване на договора за кредит лихвен процент, като сбор от конкретно определени по размер компоненти / базов лихвен процент и надбавка /, като клауза относима към основния предмет на договора, не е нищожна, като неравноправна, доколкото е напълно ясна и разбираема / в този смисъл решение № 9 / 27.02.2020 г. по т. д.№ 62/2019 г. на І т. о. на ВКС и др./. Впрочем и тук не е цитирана относима към допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК практика на ВКС.

Третият от въпросите е също несъответен на решаващите мотиви на въззивния акт. Съдът не се е позовавал на „ индиции, установени от вещото лице „, а на доказателствената стойност на търговските книги на банката / чл. 182 ГПК, чл. 55 ТЗ /, изследвани от вещото лице, преценени с оглед тяхната редовност / която не е оспорвана с конкретни аргументи от ответниците / и останалите обстоятелства по делото, каквито са именно фактите по редовно погасяван от длъжниците до м. юни 2015 г. кредит. И тук не е посочена относима практика на касационна инстанция.

Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с формалното цитиране на разпоредбата. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допълнителния селективен критерий в тази хипотеза предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е породило противоречива съдебна практика, съответно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на нормата, предвид промяна в обществените условия или изменение на законодателството,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243/ 14.08.2020 г. по гр. д.№ 234/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: