Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „АБ Строй“ ЕООД /л./ срещу определение № 61/18.05.2021 г. по в. ч. т. д. № 350/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 260133/15.03.2021 г. по т. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд Хасково, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на молбата по чл. 625 ТЗ.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е преценил правилно момента, в който е подадена молба от „АБ“ АД за оттегляне на искането по чл. 625 ТЗ. Дружеството жалбоподател претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по т. д. № 27/2021 г. от страна на Окръжен съд Хасково. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията, изложени в частната жалба, като изтъква становище, че е спорен моментът дали първоинстанционният съд е провел първо редовно заседание по делото и дали ищецът може безкритично да оттегли молбата си по чл. 625 ТЗ след тази дата.

Ответникът по частната касационна жалба „АБ“ АД ангажира отговор, с който я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че законосъобразно въззивната инстанция не е приложила специалните правила на чл. 621а ТЗ, тъй като по т. д. № 27/2021 г. не е постановено решение по чл. 630 или по чл. 632 ТЗ. Прави искане за постановяване на определение, с което да бъде отказан достъп до касационно обжалване, евентуално да бъде отхвърлена частната касационна жалба като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд Пловдив е потвърдено постановено от Окръжен съд Хасково друго такова, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на подадена от кредитора „АБ“ АД молба по чл. 625 ТЗ. От данните по делото се установява, че първото насрочено открито съдебно заседание е отложено. В последващ момент от „АБ“ АД е постъпила молба с искане за прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В решението е направено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и тези за достъп до касация като изрично е подчертано, че в производството по селекция на жалбите не може да бъде проверявана правилността на въззивния съдебен акт. Разяснено е, че касационната инстанция няма задължение да формулира касационен въпрос, а може само да го уточни.

Частният жалбоподател не е формулирал касационен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с цитираното по – горе тълкувателно решение. Доводите му в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представляват оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение. Наред с това, не е обосновано приложението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а той само е формално посочен. Касационната инстанция е имала многократни поводи да посочи, че това не е достатъчно да осигури достъп до касация, съответно позитивна селекция на касационната жалба, включително частна касационна такава. Следва да бъде изяснено и обстоятелството, че по приложението на чл. 621а, ал. 3, т. 2 ТЗ няма неясноти. Отделни състави на ВКС са приемали, че оттегляне на молба по чл. 625 ТЗ може да бъде направено и след постановяване на отхвърлително решение по чл. 630 ТЗ - определение № 548/2017 г. по ч. т. д. № 2181/2017 г. на II ТО, определение № 502/2017 г. по ч. т. д. № 2740/2013 г. на I ТО на ВКС. Есенциален в случая се явява фактът, че по т. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд Хасково няма постановено решение. При тези изводи, следва да бъде преценена липса и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 61/18.05.2021 г. по в. ч. т. д. № 350/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.