О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60472

София, 12.10.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 2247/2020 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Х. Ф. М. и Ф. Ф. М., като наследници на починалия в хода на делото ищец и техен баща Ф. Ш. М., двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1268 от 17.06.2020 г. по гр. д. № 3622/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 3620 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 10385/2016 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, в частта за отхвърляне на предявения частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над 60 000 лв./общо/ до 200 000 лева - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на първоначалния ищец в резултат на ПТП на 12.02.2014 г., при което е починал баща му Ш. Р. М., ведно със законната лихва от увреждането.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в атакуваната част е неправилно, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че съдът е определил занижен размер на полагащото се на техния наследодател обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на допуснато неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В жалбата сочат, че апелативният съд неправилно е приел, че критерий за определяне на справедлив размер на обезщетението е възрастта на починалия, без да съобрази изцяло силната емоционална връзка между последния и лицето,...