Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

С определение №1760/05.07.2021г. по ч. гр. д.№1958/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на „И. Т“ АД, представлявано от И. Г. Л. – Т., срещу определение от 25.02.2021г., постановено по в. гр. д.№59/2021г. на ОС – Перник в частта, с която на основание чл. 438 ГПК са спрени действията по изпълнително дело № 20197530401260 по описа на ЧСИ С. Б. с рег.№753 при КЧСИ до приключване на производството по в. гр. д.№59/2021г. на ОС – Перник.

Определението се обжалва с частна жалба вх.№12908/21.07.2021г., подадена от „И. Т“ АД, представлявано от И. Г. Л. – Т., чрез адв.В. А. В. от САК, с искане за неговата отмяна като неправилно.

Според жалбоподателя правното основание на спирането на изпълнението в настоящия случай е разпоредбата на чл. 521, ал. 3, изр. второ ГПК, а не чл. 438 ГПК, поради което изводите на апелативния съд относно недопустимостта на обжалването на спирането на изпълнението, изведени от цитирана практика на ВКС, са неотносими към конкретното производство.

Счита подадената до САС жалба за допустима, доколкото в чл. 521, ал. 3 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на актовете на окръжния съд по чл. 521 ГПК пред апелативния съд, което дерогира общата разпоредба на чл. 438 ГПК.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на Софийския апелативен съд за произнасяне по същество.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:

Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Действително в Д. Т, Глава четиридесет и осма ГПК се съдържа специално правило за определяне равностойността на присъдена движима вещ в изпълнителното производство, в хипотеза, при която вещта след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, не се намира у него или е развалена. Съгласно чл. 521, ал. 2 ГПК ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице. Изрично в чл. 521, ал. 3 ГПК е предвидено, че постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436 ГПК. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Предвидено е, че съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя, като решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

От анализа на разпоредбата на чл. 521, ал. 3 ГПК следва, че на обжалване пред апелативния съд подлежи решението, с което окръжният съд се е произнесъл по същество по подадената жалба срещу постановлението, с което съдебният изпълнител е определил равностойността на вещта. Изрично обжалване на акта, с който окръжният съд е спрял събирането на равностойността, в чл. 521, ал. 3 ГПК не е предвидено. Целта на производството по спиране събирането на равностойността на движимата вещ е да се предостави защита на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство, срещу провеждането на принудително изпълнение по събиране равностойността на вещта по обжалвания акт на съдебния изпълнител, с който тази равностойност е определена. Този съдебен акт не прегражда развитието на производството по обжалване акта на съдебния изпълнител - правните му последици се изчерпват с временна забрана за извършване на действия по принудително изпълнение на влязло в сила съдебно решение до настъпване на предвидените в закона основания за възобновяване на изпълнителното производство. И доколкото обжалването му не е изрично предвидено, следва да се приеме, че същото не може да бъде реализирано на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК основания.

Съображения в този смисъл за характера на производството по спиране изпълнителното производство при обжалване на съдебен акт, се съдържат в мотивите към ТР №2/24.10.2012г. по тълк. д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС, които са относими и към производството по обжалване действията на съдебния изпълнител и възможността същото да бъде спряно от съда, разглеждащ жалбата.

В настоящия случай, като е взел предвид, че предвидената в закона възможност за спиране на изпълнението няма самостоятелен характер и е допустима единствено като част от защитата чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител, т. е. отчитайки особения характер на тази процесуална възможност, 11 състав на ТО на САС правилно е приел, че жалбата на „И. Т“ АД срещу определението на ОС – Перник, с което действията по изп. д.№ 20197530401260 по описа на ЧСИ С. Б. са спрени до приключване на производството по в. гр. д.№59/2021г. по описа на ОС – Перник, е недопустима.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че определението е неправилно, тъй като изводите на апелативния съд относно недопустимостта на обжалването са изведени от разпоредбата на чл. 438 ГПК, а не от приложимата разпоредба на чл. 521, ал. 3 ГПК.

Макар в обжалваното определение приложимото правило на чл. 521, ал. 3 ГПК да не е посочено, доколкото същото не предвижда изрично обжалваемостта на определението, с което окръжният съд е спрял изпълнителното производство и правното естество и последици на това определение са правилно преценени, посочването на разпоредбата на чл. 438 ГПК, съдържаща общите правила по спиране на изпълнението при обжалване, не обуславя неговата неправилност. Както последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, погрешното посочване на приложимата правна норма не може да доведе до отмяна на обжалвания съдебен акт, ако съдът се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран и е взел предвид релевантните за конкретния спор факти и обстоятелства.

Обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1760 от 05.07.2021г., постановено по ч. гр. д.№1958/2021г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: