Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. М., подадена от пълномощника му – адв. С. Н. против решение №12180 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация –ЗД „Б. И“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Н., е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Тези основания са разгледали в контекста на твърдението за това, че въззивният съд несъобразено с константната практика на ВКС е определил обезщетението за неимуществени вреди, като само формално е подходил към критериите, от които следва да изведе стойностния адекват на вредата. Поддържал е, чрез обсъждане на приложението и критериите по чл. 52 ЗЗД, че съдът е вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се е отклонил от даденото с т. 11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл. 52 ЗЗД, както и от възприетото с редица съдебни актове по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Касаторът обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният въпрос, може да бъде уточнен като правен въпрос - „ Относно определяне на справедлив размер съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ПТП”. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, изброяващи установеното по спора, което следвало да се вземе предвид без подробно обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти - високия, макар и за кратко време интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищеца, трайните установени последици от травмата - несвързани с определените от ППВС № 4 /68г. критерии. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, налагат извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищеца по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т. 11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК касаторът е освободен от заплащането на държавна такса.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12180 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: