Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 340408/27.07.2021 г., подадена от нотариус Д. Т. Ж. срещу определение № 270936 от 25.06.2021 г. по ч. гр. д. № 5698/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърден отказът, обективиран в определение от 6.04.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд - гр. София за вписване заличаването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 84, том VIII, дело № 1312/2013 г. по регистъра на нотариус peг. № *, вписана в СВ акт № 162, том XXI, дело № 42277/2013 г., по молба с вх. № 20953/6.04.2021 г., подадена от нотариус Д. Ж..

Съдебният състав на СГС е посочил в определението си, че пред него се атакува от нотариус Д. Т. Ж. определение от 6.04.2021 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд - гр. София, с което е отказано да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека по заявление вх. № 20953/6.04.2021 г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - гр. София. Към молбата са приложени документ за платена държавна такса, молба-съгласие с нотариална заверка на подписите от „Първа инвестиционна банка“ АД - кредитор. От жалбоподателя са изложени съображения, че описанието на имота, за който се иска заличаване на ипотеката, не е законоустановен реквизит на молбата за заличаване на ипотека. Отказът, инкорпориран в определението от 6.04.2021 г., е аргументиран с липсата на описание на имота, за който е поискано заличаване на ипотеката.

Съдът е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, но неоснователна. Визирал е, че съгласно чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВп вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Съгласно чл. 19 ПВп заличаване на вписването на ипотеката (чл. 179 ЗЗД) става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Вписването, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно нормата на чл. 32а, ал. 1 ПВп, във вр. с чл. 326 ПВп, във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвидено в ПВп съдържание. В чл. 6 ПВп е установено съдържанието, което трябва да съдържат подлежащите на вписване актове, като съгласно б. „в“ от посочената разпоредба съдържанието следва да включва описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на местонахождение, площ, номер на имота, граници. В чл. 6, ал. 3 ПВп изрично е посочено, че когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанието на имота следва да е съответно на предвиденото в чл. 60 ЗКИР, като следва да бъдат приложени скица на имота, схема, издадени от АГКК. Съгласно чл. 6, ал. 4 ПВп относно вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 19 ПВп, какъвто е настоящият случай, с оглед искането, с което е бил сезиран съдията по вписванията, а именно заличаване на договорна ипотека, не се прилага ал. 3. Въз основа на така цитираната нормативна уредба Софийски градски съд е заключил, че индивидуализирането на имота, когато се иска вписване на акт относно недвижим имот, се явява винаги задължителен реквизит, който трябва да се съдържа в молбата с искането за това. В чл. 6 ПВп единствено е въведено отграничение в начина на индивидуализирането на имота, в случай че същият попада в район с одобрена кадастрална карта или не.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че следва да се прави разлика между вписване и отбелязване. Заличаването на ипотека е типично отбелязване, докато съдията по вписванията и съдебният състав на СГС твърдят, че е вписване. Същите доводи са развити и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като в същото е посочено, че реквизитите на вписването са посочени в чл. 6 ПВп, а тези на отбелязванията – в чл. 17 ПВп.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт; внесена е дължимата по жалбата държавна такса.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намират чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В настоящия казус в изложението към частната касационна жалба не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е аргументирано наличието на предпоставки по ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 на същия член. Визирани са единствено основания за касационно обжалване.

Същевременно настоящият съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, доколкото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Така изложеното обуславя недопускането на касационно обжалване на атакуваното пред ВКС определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 270936 от 25.06.2021 г. по ч. гр. д. № 5698/2021 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.