Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД, подадена чрез адв. Н. Г. от ВАК, срещу въззивно решение № 1043/06.10.2020 г. по в. гр. д. № 2031/2020 г. на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 343/17.02.2021 г. по в. гр. д. № 2031/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2576/23.06.2020 г. по гр. д. № 20165/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от Х. К. П. срещу „Енерго – П. П“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено по отношение на „Енерго – П. П“ АД, че Х. К. П. не дължи сумата в размер на 7508, 64 лв., представляваща начислена стойност на ел. енергия за период от 07.03.2018 г. до 06.03.2019 г. за посочен обект.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски.

В приложеното към жалбата изложение като общо основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1.) „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“, 2.) „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“. По въпросите се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, IІ г. о. и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, IІІ г. о. Към касационната жалба са приложени определения на ВКС, постановени по чл. 288 ГПК, като последните не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Ответната по жалбата страна Х. К. П., чрез адв. Р. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск, по който ищецът Х. К. П. иска да установи по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 7508, 64 лв. за обект на потребление в [населено място], [община], по издадена фактура № [ЕГН]/29.12.2019 г. Установено е, че страните са в договорни отношения за продажба на електроенергия. Цитиран е Констативен протокол от 06.03.2019 г. за извършена проверка на СТИ на обекта, като предвид констатираните показания електромерът е подменен с нов. Изготвена е метрологична експертиза на процесното СТИ, за която е съставен Констативен протокол от 19.11.2019 г., в който е документирано, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. След софтуерно прочитане паметта на СТИ е изготвено становище, въз основа на което е начислено допълнително количество електроенергия в размер на 38 709 кВтч за периода 07.03.2018 – 06.03.2019 г. и е издадена фактура от 29.11.2019 г. за остойностяването му. Въззивният съд е кредитирала заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, че СТИ е в метрологична годност, а в тарифната му схема е извършено неправомерно софтуерно вмешателство.

След анализ на посочените доказателства, втората инстанция е стигнала до извода, че не са налице всички необходими предпоставки за допустимост на едностранна корекция на сметката на ищеца потребител. Приела е, че е спазено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в общите условия на дружеството ответник не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, какъвто е процесният случай. Цитирано е решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 15/2017 г., с което са отменени чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ. Посочено е, че към датата на процесната проверка на СТИ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 15/2017 г., са били отменени чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ и тъй като КЕВР не е уредила правните последици от отмяната, е липсвала нормативно регламентирана процедура за измерване на количеството ел. енергия и едностранно коригиране на сметки на потребители на ел. енергия. Поради това искът е приет за основателен и първоинстанционното решение е потвърдено.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос се отнася към оплакването на касатора, че окръжният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба доводи, че процесната сума се дължи на основание ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи на абоната по силата на установената между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Вторият въпрос касае изводите на съда относно приложимата нормативна уредба и поради това е обуславящ за решението по спора. Касационното обжалване следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на съда по въпросите с правното разрешение на същите, дадено с приложените към изложението съдебни актове – решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, IІ г. о. и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, IІІ г. о.

С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора „Енерго – П. П“ АД следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 150, 17 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1043/06.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2031/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на „Енерго – П. П“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 150, 17 лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: