, в открито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: К. Е.

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 3013/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу въззивно решение № 155 от 25.03.2013 г., постановено по т. д. № 169/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 248 от 09.11.2012 г. по т. д. № 364/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради липса на законово основание и противоречие с материалния закон, законна ипотека, учредена и вписана по молба вх. № 360/02.02.2007 г. на Агенция за следприватизационен контрол под № 16, т.І, в регистрите на Служба за вписвания - [населено място], за обезпечаване на вземане на държавата, произтичащо от неизпълнение на договор от 13.08.1998 г. за приватизационна продажба на 97 468 акции, представляващи 78 % от капитала на [фирма], върху недвижими имоти, собственост на [фирма], и е постановено заличаване на вписването на ипотеката.

С определение № 331 от 05.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради констатирана противоречива практика на съдилищата по значимия за изхода на делото правен въпрос, свързан с предпоставките на параграф 8, ал. 1 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обн. ДВ бр. 72 от 2006 г., изм. ДВ бр. 65 от 2008 г., изм. и доп. ДВ бр. 18 от 2010 г., за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационния договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът - купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството.

След допускане на касационното обжалване делото е разгледано в открито съдебно заседание на 29.10.2014 г., в което е даден ход на устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение по съществото на касационната жалба.

За да се произнесе по жалбата, Върховният касационен съд следва да приложи разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК /обн. ДВ бр. 72/2006 г./, от която касаторът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол черпи отричаното с исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД право за учредяване на законна ипотека върху имуществото на дружеството - ищец [фирма].

Съгласно параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК, за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, съответно органите по чл. 4, ал. 2, могат да предприемат необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в случаите по чл. 25 и чл. 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /обн. ДВ бр. 38/1992 г., отм. ДВ бр. 28/2002 г./ - върху имуществото на приватизираното дружество.

Настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд намира, че разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК е противоконституционна

в частта

, с която урежда правна възможност за държавата - чрез Агенцията за следприватизационен контрол, сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, да учреди законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество за неизпълнени в срок задължения на купувача по сключен на основание чл. 25 ЗППДОбП отм. приватизационен договор. Аргументите за противоконституционност са следните:

1.

Противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Р. Б.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Чл. 17, ал. 3 от Конституцията обявява частната собственост за неприкосновена, а ал. 5 определя условията, при които е допустимо отчуждаване на частна собственост - само въз основа на закон, с цел удовлетворяване на държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение на собственика.

Сключването на приватизационен договор по чл. 25 ЗППДОбП отм. е правен способ за продажба на притежавани от държавата и общините акции и дялове в търговски дружества с ограничена отговорност. Продажбата по реда на чл. 25 ЗППДОбП отм. води до промяна в принадлежността на правата върху акциите и дяловете, но не и до промяна в принадлежността на правото на собственост върху имуществото на търговските дружества. С договора за приватизационна продажба купувачът на акции и дялове поема определени имуществени задължения към насрещната страна - държавата или общината, и отговаря за изпълнението им с цялото си имущество - чл. 133 ЗЗД. Приватизираното дружество е трето лице за породеното от приватизационния договор правоотношение и по аргумент от чл. 133 ЗЗД неговото имущество не служи като обезпечение за поетите от купувача задължения.

С разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК законодателят е признал на държавата - чрез Агенцията за следприватизационен контрол, правото да учредява законни ипотеки върху имуществото на търговски дружества, чиито акции и дялове са прехвърлени чрез заварени при влизането й в сила приватизационни договори по чл. 25 ЗППДОбП отм., за да обезпечи вземанията си към неизправните купувачи по такива договори. Възможността за учредяване на законна ипотека съставлява своеобразна привилегия за държавата като кредитор по приватизационния договор. Реализирането на тази възможност позволява на държавата да удовлетвори вземанията си към неизправния купувач като пристъпи към принудително изпълнение върху имуществото на приватизираното дружество, което е трето за приватизационното правоотношение лице и по закон не носи отговорност за неизпълнените в срок задължения на купувача по приватизационния договор. Успешното провеждане на принудително изпълнение върху обременения със законна ипотека имот има за последица лишаване на приватизираното дружество от правото на собственост върху имота като санкция за неизпълнение на чужди задължения, поети към държавата от друг правен субект - неизправният купувач. Чрез използване на създадената с параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК привилегия от страна на държавата на практика се постига ефекта на отнемане на притежавана от приватизираното дружество частна собственост, обявена за неприкосновена с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Отнемането на правото на собственост в резултат на упражняване на ипотечното право на държавата не може да бъде оправдано с обществен интерес, тъй като вземанията на държавата по приватизационни договори са частноправни и интересът от тяхното удовлетворяване не превишава интереса на всеки друг кредитор с неудовлетворени в срок договорни вземания.

Признавайки право на държавата да учредява законни ипотеки върху имущество на приватизирани дружества, за да удовлетвори вземанията си към неизправните купувачи по заварени приватизационни договори, законодателят урежда законов механизъм за накърняване на неприкосновеността на частната собственост, което противоречи на установените в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията принципи.

2.

Противоречие с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Р. Б.

В чл. 19, ал. 1 от Конституцията е провъзгласен принципът, че икономиката на Р. Б. се основава на свободната стопанска инициатива. С цел осигуряване на необходимите предпоставки за провеждане на този принцип чл. 19, ал. 2 от Конституцията възлага на закона да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, а ал. 3 на чл. 19 постановява, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

В мотивите си към решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. К. съд е посочил, че: „Конституцията в чл. 19, ал. 2 предписва на държавата да изгради система за правно регулиране на стопанската дейност, която да гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия, както когато започват стопанска дейност, така и по отношение на нейното организиране”; „Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Конституцията е с характер на законно установена гаранция на инвестициите и на свободната стопанска инициатива в страната. След като законодателят насърчава инвестициите и стопанската дейност, той същевременно с това трябва да създаде режим, който да защитава легитимно инвестициите, които се правят или са направени от български и чуждестранни физически и юридически лица, за да функционира нормално икономическата система”.

Разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК

в частта

, уреждаща право за държавата да учредява законни ипотеки върху имуществото на приватизирани дружества за неизпълнени в срок задължения на купувачите по заварени приватизационни договори, е в противоречие с основополагащия конституционен принцип за свобода на стопанската инициатива.

Законът поставя държавата като кредитор с частноправно вземане в привилегировано положение спрямо останалите правни субекти, които осъществяват стопанска дейност в Р. Б. и по силата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията имат правото да се ползват от еднакви законови условия за участие в стопанския живот. Подобно неравноправно третиране на държавата и на частноправните субекти, извършващи стопанска дейност на нейната територия, нарушава принципа за свободната стопанска инициатива и допустимостта му е отречена от Конституционния съд в решение № 19/1993 г. по к. д. № 11/93 г., в което е прието, че „гражданите и юридическите лица при една действително пазарна икономика, която Конституцията иска да гарантира, са по принцип равнопоставени на държавата”.

Привилегията на държавата препятства свободната стопанска инициатива на приватизираните дружества, по отношение на които се предприемат действия по параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК, тъй като учредяването на законна ипотека затруднява и ограничава правата на тези дружества да се ползват от своето имущество, за да реализират положителни резултати от дейността си. Учредяването на ипотека по параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК е пречка за свободната стопанска дейност и на всички физически и юридически лица, различни от неизправните купувачи по приватизационните договори, които са закупили акции и дялове от капитала на приватизираните дружества, разчитайки на доброто им имуществено състояние, а впоследствие законодателят ги е поставил в риск да понесат неблагоприятни икономически последици от провеждането на принудително изпълнение върху имуществото на приватизираното дружество за задължения, чужди на неговата правна сфера.

Разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК е в разрез с конституционното изискване за закрила на инвестициите в Р. Б.

Закупуването на акции и дялове в търговски дружества е форма на инвестиция, която следва да се ползва от гарантираната с чл. 19, ал. 3 от Конституцията законова закрила. Съдържащата се в чл. 8, параграф 1 ПР към ЗИДЗПСК законова уредба позволява на държавата чрез използване на механизма на учредяване на законна ипотека върху имуществото на приватизирани дружества да засегне правата и интересите на множество физически и юридически лица, инвестирали в тези дружества посредством закупуването на акции и дялове от капитала им. Поради приложимостта й към заварени приватизационни договори посочената разпоредба създава предпоставки за лишаване от законова закрила на инвестиции, извършени в предходен момент при съобразяване от инвеститорите на тогава действащата правна уредба, изключваща възможността за последващо обременяване на имуществото на приватизираното дружество със законна ипотека в полза на държавата за неизпълнени в срок задължения на купувача по приватизационния договор. Законът не обвързва учредяването на ипотеката с изискване придобитите с приватизационния договор акции и дялове да не са прехвърлени от неизправния купувач или той да има мажоритарно участие в капитала на приватизираното дружество. При липса на такова изискване учредяването на законна ипотека и упражняването на ипотечното право от държавата ще засегне неоправдано инвестициите на всички акционери/съдружници, които с оглед способа за придобиване на акциите и дяловете не носят отговорност за задълженията на неизправния купувач, но в действителност ще бъдат засегнати от санкционирането на неизпълнението им чрез провеждане на принудително изпълнение върху имуществото на приватизираното дружество. Въвеждането на законов механизъм, лишаващ от закрила извършени в българската икономика инвестиции и създаващ реална заплаха за интересите на инвеститорите, нарушава принципите на правовата държава, каквато според чл. 4, ал. 1 от Конституцията е Р. Б.

Признатата със закон възможност държавата да учредява законна ипотека върху имущество на приватизирани дружества за неизпълнени в срок задължения на купувачите по заварени приватизационни договори легализира опасността от накърняване на правата и интересите и на чуждестранните инвеститори, които са се доверили на прокламираната с чл. 19, ал. 3 от Конституцията закрила на инвестициите и са инвестирали в българската икономика чрез закупуване на акции и дялове от капитала на български търговски дружества. О. характер на разпоредбата на параграф 8 ПР към ЗИДЗПСК по отношение на правата, с които се ползват инвеститорите от Европейския съюз, е констатиран от Европейската комисия в рамките на процедура за нарушение № 2012/2002, по повод на което Министерски съвет на Р. Б. е изготвил и внесъл в Народното събрание законопроект, предвиждащ отмяна на същата разпоредба.

Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да поддържа становище, че разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК, обн. в ДВ бр. 72/2006 г.,

в частта

, с която урежда възможност в случаите на заварени приватизационни договори по чл. 25 от ЗППДОбП отм., по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да предприема необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество, е в несъответствие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Р. Б. Поради това и с оглед предвидените в чл. 150, ал. 2 от Конституцията правомощия на Върховния касационен съд производството по делото следва да бъде спряно, след отмяна на определението от 29.10.2014 г. за даване ход на устните състезания, за да бъде сезиран Конституционния съд на Р. Б. с искане да се произнесе на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията дали посочената законова разпоредба е противоконституционна.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд следва да бъдат посочени като заинтересовани страни Народното събрание и Министерски съвет на Р. Б.

Мотивиран от горното, на основание чл. 253 ГПК и чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определението, постановено в открито съдебно заседание на 29.10.2014 г. по т. д. № 3013/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, с което е даден ход на устните състезания по делото.

СПИРА

производството по т. д. № 3013/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия.

ВНАСЯ

искане до Конституционния съд на Р. Б. за обявяване на разпоредбата на параграф 8, ал. 1 ПР към ЗИДЗПСК, обн. в ДВ бр. 72/2006 г., изм. ДВ бр. 65 от 2008 г., изм. и доп. ДВ бр. 18 от 2010 г.,

в частта

, с която урежда възможност в случаите на заварени приватизационни договори по чл. 25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /обн. ДВ бр. 38/1009 г., отм. ДВ бр. 28/2002 г./, по които има неизпълнени в срок задължения, изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол да предприема необходимите действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество,

за противоконституционна

поради противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Р. Б.

Да се изготвят служебно преписи от исковата молба на [фирма], решение № 248 от 09.11.2015 г. по т. д. № 364/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, въззивно решение от 25.03.2013 г. по в. гр. д. № 169/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, касационна жалба вх. № 3187/09.05.2013 г. на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и отговор на касационна жалба вх. № 4644/11.07.2013 г. на [фирма], които да се изпратят на Конституционния съд на Р. Б. заедно със служебно изготвен препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: