О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143

гр. София, 20.03.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ

, Търговска колегия, Второ отделение

в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1446 по описа за 2014г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. В. срещу решение № 582 от 12.12.2013г. по в. гр. дело № 800/2013г. на Окръжен съд Пазарджик, Гражданска колегия, втори въззивен съд, с което е потвърдено решение № 315 от 22.04.2013г. по гр. дело № 2101/2012г. на Пазарджишки районен съд и ЗК [фирма] е осъдено да заплати на А. С. Г. и Г. Й. Г., двамата от [населено място] сума в размер 1 450 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„Може ли да се противопостави като възражение по основателността на претенция отказ от наследство, извършен в хода на висящо съдебно производство и по повод на същото, в хипотезата,...