О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136

София, 18.03.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.02.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 1403 /14 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

[фирма]

, [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 149 от 16. 12.2013 год., по т. д.№ 349/2013 год., с което е потвърдено решение № 218 от 01.07.2013 год., по т. д.№ 602/2012 год. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу

ТД [фирма],

[населено място], иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 102 286.60 лв., представляваща договорна неустойка по чл. 9.1 и чл. 9.2 от рамков договор № 3/2011 от 13.09.2011 год. и анекс към него № 1/ 13. 09.2011 год..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.

Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че уговорената между страните неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Поддържа, че такава е само неустойката, която излиза извън присъщите и функции и извън пределите на нравствената допустимост, към които обективната оценка на икономическата равностойност на съответните престации, дължими от съконтрахентите е ирелевантна, предвид тяхното субективно уравновесяване именно от последните, което е и меродавното.

...