О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1470
гр.София,
28.03. 2024 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта в състав:
Председател:В. И.
Членове: В. Р.
БОРИС ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3816 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 04.05.2023г. по в. гр. д. № 1072/2022 г. на АС – София, с което е отхвърлен иск по чл. чл. 74, ал. 2 във връзка е чл. 74, ал. 1 от Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ).
Жалбоподателя - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответниците - Р. Х. Д. и Г. И. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излагат съображения да не бъде допускано касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
С решение № 60295/29.03.2022 г. по гр. д. № 3078/2020 г. на ВКС, IVг. о., е отменено решение № 1230/10.06.2020 г. по в. гр. д. № 3216/2018 г. на САС, в и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав наСАС с указания. На въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване ВКС е дал отговори, като е посочил, че търговската дейност може да бъде извършвана и извън търговския обекти и когато ответници по искове по ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ твърдят, че са реализирали доходи от извършвани от тях продажби и доставки в или извън търговски обект, а твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си пълно и главно, което означава да ги подкрепят с писмени доказателства за търговска и данъчна регистрация, разрешителни и счетоводна отчетност, когато такива се изискват от закона, или с други документи, от които да се установява извършването на дейността, включително с документи, съставяни от съконтрахенти по търговски сделки, за които също важи задължението да водят счетоводство.Прието е, че търговската дейност може да бъде извършвана и без да се спазват необходимите изисквания, включително и без снабдяването с необходимите за извършването й документи и това само по себе си не прави получените от нея доходи незаконни по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и на ЗПКОНПИ, освен в случаите, когато законът изрично забранява извършването на търговска дейност в такива случаи (решение № 97 /18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224 /2017 година, по описа на ВКС, г. к., ІV г. о.). Прието е, че при липса на писмени доказателства, а и в случаите, когато те за загубени или унищожени, или не са били съставени не по вина на ответника, е възможно доказването да бъде осъществена и с гласни доказателства при спазване на съществуващите в закона изисквания.
Софийският апелативен съд, при новото разглеждане на делото, е отхвърлил иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Р. Х. Д. и от Г. И. Д. основание чл. 74, ал. 2 във връзка е чл. 74, ал. 1 от Закон за отнемане в ползана държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г. (ЗОПДНПИ),отменен с ДВ, бр. 7 от 19.01.2018в на имущество както следва: 1. сумата в размер 58000 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №17395.501.3192.1.2, находящ се в [населено място], [улица], етаж 1, а именно - апартамент 2, подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 2 . товарен автомобил, марка „Форд“, модел„Транзит“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., двигател**, дата на първа регистрация 0.01.1992 г., придобит с договор от17.11.2010 г. за сумата от 1000 лв., собственост на Р. Х. Д. и Г. И. Д., подлежащ на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 3. товарен автомобил, марка „Рено“,модел „Експрес“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., двигател№ С., без данни за първа регистрация, придобит с договор от 19.09.2005 г. за сумата от 500 лв., собственост на Р. Х. Д. и Г. И. Д., подлежащ на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 4 . сумата в размер на 4 500 лв.,представляваща пазарната стойност на отчуждения товарен автомобил, марка„Рено“, модел „Мастер“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., двигател № ***, дата на първа регистрация 08.09.1998 г., продаден с договор от 26.03.2009г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 5. сумата в размер на 15 500 лв.,представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 Д“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., двигател № ***, дата на първа регистрация 28.04.2006 г.,продаден с договор от 03.01.2013 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 6 . сумата в размер на 7500лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка„Ауди“, модел „А 3“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., двигател № *., дата на първа регистрация 03.01.2003 г., продаден с договор от 30.08.2013 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ; 7 . сумата в размер на 2 600 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка„Опел“, модел „Вектра“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., дата на първа регистрация 14.11.2001 г., продаден с договор от 17.04.2013 г.,подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63 ал. 2 т. 2ЗОПДНПИ; 8 . сумата в размер на 19 000 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Рав 4“, peг. [рег. номер на МПС] , рама № *., двигател №**, дата на първа регистрация 21.11.2006 г., продаден на 11.12.2012 г., подлежаща на отнемане от Р. Х. Д. и Г. И. Д., на основание чл. 62 във връзка с чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ;9. сумата в размер 1 955.83 лв., получена чрез системата MONEY GRAM по банкова сметка № BG **. *** в „У. Б. АД с титуляр Р. Х. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ; 10. сумата в размер 28 201.80лв., внесена на каса по банкова сметка в„С. Ж. Е. АД, с титуляр Р. Х. Д.,подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1ЗОПДНПИ; 11. сумата в размер 48 690 лв., внесена от трети лица по банкова сметка в „С. Ж. Е. АД, ституляр Р. Х. Д. подлежаща на отнемане на основание чл. 62, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ; 12. сумата в размер 48 969.60 лв.,внесена на каса по банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Р. Х. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал, 2, т. 1ЗОПДНПИ; 13. сумата в размер 1 300 лв., внесена на каса по банкова сметка в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Г. И. Д., подлежаща на отнемане на основание чл.62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗОПДНПИ; 14. сумата в размер 565 лв.,внесена от трети лица по банкова сметка в „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Г. И. Д., подлежаща на отнемане на основание чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4ЗОПДНПИ.
Съдът е приел, че са предявени обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 74, ал. 2 във връзка е чл. 74, ал. 1 от Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г. (ЗОПДНПИ),отменен с ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество за периода от 12.07.2003 г. до 12.07.2013 г. на обща стойност 240 832.23 лв.
Изложил е съображения за това, че въз основа на решение №627/17.12.2014 г. Комисията е внесла в ОС -Благоевград искане, на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 61, ал. 2, т. 2 и чл.74, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 240 282.23 лв. срещу ответника Р. Х. Д., на основание чл. 62, във вр. с чл.63, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и на неговата съпруга – Г. И. Д., на основание чл. 62, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗОПДНПИ /отм./. Установил е, че ответникът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 113/2013 г. по описа на Районна прокуратура- [населено място], № 28/2013 г. по описа на РУ „Полиция“- [населено място], за това, че на неустановена дата през м. ноември 2012 г. в [населено място], обл. Благоевград, е възбудил заблуждение у лицата Е. Д. К., И. А. Д., Ю. Г. К., Ф. А. Л., Н. Н. Б., Ш. А. К., С. М. К., В. А. К., Е. Д. А., В. О. К., всички от [населено място], общ. Г., обл. Б., че ще им заплати купеното от тях 4 273 литра краве мляко и е това им причинил имотна вреда в размер на 4 700,30 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Констатирано е, че престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу Р. Х. Д., попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ /отм./, като писмо вх. № 6028/ 15.11.2013г. на Районна прокуратура- [населено място] е установено, че досъдебно производство № 28/2013 г. по описа на РУ„Полиция“- [населено място] /№ 113/2013 г. по описа на Районна прокуратурагр. Г. Д./ е прекратено с постановление от 15.10.2013 г. на основание чл. 199 НПК, чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 9,ал. 2 НК, като постановлението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът е изложил съображения за това, че с постановеното ТР № 4/07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК, е прието, че изрично в чл.22 от закона е предвидено, че проверяваното лице трябва да е било привлечено като обвиняем за изброените в чл.22, ал.1 престъпления, като изключенията от така установеното правило досежно хипотезите, при които е допустимо извършване на проверка и отнемане на имущество при прекратено наказателно производство, са посочени изрично в чл.22, ал.2 и 3 от закона и доколкото качеството „проверявано лице“ съществува до момента на внасяне на искането за отнемане на имуществото в съда, следва да се приеме, че и към този момент наказателното производство следва да бъде висящо. Посочено е, че с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитои мущество (обн. ДВ бр. 38/2012 г., отм. ДВ бр. 7/2018 г.) се довършват по реда на „този закон“, т. е. по реда на ЗПКОНПИ, поради което от влизането й в сила (на 07.01.2019 г.) нормата на чл. 153, ал. 6 ЗПКОНПИ, касаеща процесуалните предпоставки, при които може да се предяви иска за отнемане на незаконно придобито имущество, е приложима както за заварените висящи проверки пред Комисията, така и по висящите пред съда производства по ЗОПДНПИ (отм.).
Съдът е приел, че относно стойността на придобитото имущество, в което следва да се имат предвид „пари, активи от всякакъв вид — материални и нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права“, съгласно легално определение на понятието „имущество“, даденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, като в разглеждания случай следва да се отчете придобитото от проверяването лице и неговата съпруга недвижимо и движимо имущество - закупените недвижими имоти и МПС, като съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1ЗОПДНПИ /отм./, придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или отчуждаването му.
Съдът е приел за установено, че през проверявания период - ответникът Р. Х. Д. и неговата съпруга – Г. И. Д., са придобили движимо и недвижимо имущество, част от което е налично към момента, а друго е било отчуждено, на обща стойност 177 486 лв.
Съдът е изложил съображения за това, че паричните суми, представляващи вноски по банкови сметки на проверяваното лице и не наличини, направени от последното или от трети лица, че не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, вр. с §1, т. 1 от закона.
Относно доходите на ответниците през проверявания период по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, съдът като е съобразил заключение на съдебно-икинимоческа експертиза, е приел, че доходите от трудови възнаграждения възлизат на сумата 24 670.32 лв., а след връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на САС основният спорен по делото въпрос е за внесените в банковите сметки на ответниците суми в размер на общо на 166 661.80 лева . Съдът, като е съобразил и съдебната практика, възприето и в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д.№3224/2017 г. на ВКС, IV г. о., е приел, че в обхвата на дохода по смисъла на §1, т. 4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./ - в редакцията действала към момента на подаване на исковата молба, следва да се включат и средствата, получени от извършваната стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“, като санкциите, свързани с неизпълнение на задължения относно деклариране на същите, не влияят върху тази им характеристика, в какъвто смисъл са и дадените указания в отменителното решение на ВКС. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че внесени суми по банковите сметки общо в размер на 166661.80лева, представляват приход от извършвана стопанска дейност, който следва да се отчете наред с всички получени от ответниците други доходи. При така възприетите доводи според съдът е счел, че през проверявания период доходите на ответниците възлизат на 191 332.12 лв.
Относно разходите на ответниците през проверявания период, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, въззивният съд е взел предвид разходите за издръжка по данни на НСИ - 85 337.06 лв., като за периода от началото на проверката до сключването на брак е Г. Д. /2003 - 08.09.2005г./ разходите са съобразени и са дадени само за един член. Отчетени са и разходите за задгранични пътувания в размер на 1985.05 лв. и в обобщение общият размер на разходите е определен на сумата 87 322.11 лв.
Посочено е, че при тези данни нетният доход по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗОПДНПИ /отм./ е в размер на 104 010.01 лева (191 332.12 - 87 322.11).
Съдът при съпоставянето на нетния доход със стойността на придобитото имущество, възлизаща на 177 486 лева, е установил несъотвествие в размер на 73 475.99 лева, поради което е приел, че не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 21,ал. 2, вр. с §1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ /отм./. С оглед на този извод не се налага изследване законността на доходите за придобиване на претендираните имущества.
По така изложените съображения съдът е приел, се след като липсва значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. с §1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ/отм./, тъй като установеното несъответствие е на по-ниска стойност от 250 000 лева, то не са налице основанията за отнемане на придобитото през проверявания период от ответниците имущество в полза на държавата по чл. 1 от ЗОПДНПИ /отм./.
В изложение по чл.284, ал.3 Комисията, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представляват ли приход внесените по банкова сметка суми от проверяваните лица, как следва да се тълкуват понятията „имущество“, „доход“ и „значително несъответствие“ с оглед пар.5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ, възможно ли е да се приемат за доход внесени суми от трети лица по банкови сметки без да се изследва тяхното материално състояние, допустимо ли е само със свидетелски показания да се установяват приходи, следва ли да се признават за приход суми, които не са декларирани за целите на данъчното облагане и може ли само със свидетелски показания да се установяват извършване на търговска дейност. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, за допускане на касационно обжалване. Прилага решения на въззивни състави и твърди противоречие в тях. Позовава се на ТД№4/2021г. на ОСГК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. На въпросите : възможно ли е да се приемат за доход внесени суми от трети лица по банкови сметки без да се изследва тяхното материално състояние, допустимо ли е само със свидетелски показания да се установяват приходи, следва ли да се признават за приход суми, които не са декларирани за целите на данъчното облагане и може ли само със свидетелски показания да се установяват извършване на търговска дейност, ВКС е дал отговор при първото разглеждане на делото и при повторното постановяване на решение въззивният съд се е съобразил дадените му указания по приложението на закона.
В решението си по ТД№4/2021г.ОСГК – т.1 ВКС прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В съотвествие с тези разяснения въззивният съд правилно е приел, какво следва да се включва с съдържанието на понятията „имущество“, „доход“.
По отношение на въпроса как се преценява „значително несъответствие“ с оглед пар.5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ настоящият състав намира, че отговорът също се съдържа в посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т. нар. значително несъответствие е специално законово понятие и едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Спрямо формулираните въпроси не е налице и поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В процесния случай не са налице съображения в тази насока.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, чл.80 ГПК и ТД№6/2012г. ОСГТК на ВКС на ответниците по жалба не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.
При тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.05.2023г. по в. гр. д. № 1072/2022 г. на АС – София.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметка на ВКС сумата 30 /тридесет/лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: