О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 766

гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 480 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място], срещу решение № 579/21.12.2022 г., постановено по в. т.д.№ 493/2022 г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 45/15.06.2022 г., поправено с решение № 51/29.06.2022 г., по т. д.№ 136/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], сумата от 80500 лв., представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица по договор за извършване на амбулаторни процедури от 30.05.2018 г. и договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 30.05.2018 г. за периода от 01.11.2018 г. до 31.11.2018 г., от които 4500 лв. по фактура № 480/28.12.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава за периода от 25.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. в размер на 1248,85 лв. и главница от 76000 лв. по фактура № 479/28.12.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава за периода от 25.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. в размер на 20458,30 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на основание чл.59,ал.1 от ЗЗО между страните са били сключени договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1431 от 30.05.2018 г., който урежда основните отношения между тях, свързани с оказване на болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури и договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411 от 30.05.2018 г., според които ищецът – настоящ ответник по касационната жалба се е задължил да оказва медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки и амбулаторни процедури /АПр/, а ответникът – касатор - да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ, по цени, уговорени в договорите. Исковата претенция по двете издадени фактури представлява отчетена дейност за месец ноември 2018 г., която е над определените лимити. Решаващият състав е коментирал законодателната уредба и е формирал извод, че конституционно гарантираните права на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при свободен избор, осигуряващи опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, са осъществени от ищеца по иска, както и че извършените над определения лимит дейности са по повод на изпълнение задълженията на изпълнителя по договора, за които същият следва да бъде възмезден. Възражението на ответника, че не дължи плащане, тъй като дейностите по процесните фактури са надлимитни, е счетено за противоречащо на целите и предмета на сключените между страните договори. По отношение на претенциите за мораторни лихви е прието, че съгласно чл.363,ал.1 от НРД плащанията на изпълнителите на БМП се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния и тъй като в този срок не е извършено плащане от ответника, то с изтичането му ответникът е изпаднал в забава относно погасяване на паричните задължения по фактурите и от този момент дължи обезщетение за забава върху главниците по фактурите.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: „Следва ли въззивният съд да съобрази своето решение с практиката на ВКС?“ и „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?“, а на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпроса: „Нарушават ли се принципите на свободно договаряне и автономия на волята, залегнали в чл.8 и сл. ЗЗД, при условие, че в противоречие на клаузите на подписано между страните съглашение, едната от тях бива задължена да извърши плащане, за което доброволно не се е съгласявала?“. Първият въпрос е заявен във връзка с посочена практика на ВКС (решение № 141/21.09.2021 г. по т. д.№ 2586/2019 г. на І т. о.) по въпроса за момента, от който НЗОК изпада в забава за плащанията за изпълнителите на медицинска помощ. Вторият въпрос е свързан с необсъждане на възражения за падежа на задълженията и за липсата на разрешение за плащане на отчетената дейност. С третия въпрос според касатора ще се уеднакви съдебната практика по споровете за валидност и изпълнение/ неизпълнение на договорите между НЗОК и лечебните заведения.

По третия въпрос е създадена практика на ВКС, според която (решение № 169 от 16.02.2021г. по т. д. № 1916/2019г. на ІІ т. о.) уговорените между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ в индивидуалния договор клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансови-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, като противоречащи на императивни правни норми – чл.4 , ал.1,чл.55, ал.3, т.2,5 и 6 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр.48 от 27.06.2015г./ и чл.35, т.1 /редакция преди изм. с ДВ, бр.48 от 27.06.2015г./ във връзка с чл.26, ал.2 и чл.25 ЗЗО. Разрешението е споделено и в други актове на ВКС, като са изложени съображения, че евентуален извод, че НЗОК не дължи заплащане на извършена от лечебно заведение медицинска дейност, макар и над договорените лимити, не кореспондира с поетото от държавата задължение за гарантиране на уреденото с чл.52 от Конституцията и Закона за здравно осигуряване основно право на гражданите на здравно осигуряване чрез свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ на определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса - чл.4, ал.1 ЗЗО. Бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната медицинска помощ, но здравноосигурените лица не са страна по националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл.55, ал.2,т.2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл.4, ал.1 и чл.35,т.1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл.45, ал.1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне заплащането на извършената дейност.

Съществуването на практика на ВКС, която настоящият състав споделя, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В цитираното от касатора решение № 141/21.09.2021 г. по т. д.№ 2586/2019 г. на І т. о. е даден отговора на въпроса, от кой момент НЗОК изпада в забава. Касаторът се е позовал на тази практика и е заявил довод за различен, спрямо приетото от първоинстанционния съд разрешение, момент, от който следва да се присъди мораторна лихва. Този довод не е обсъден в обжалваното решение, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?“ за проверка съответствието на обжалваното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС само в частта за присъдените мораторни лихви.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 434,14 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 579/21.12.2022 г., постановено по в. т.д.№ 493/2022 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 45/15.06.2022 г., поправено с решение № 51/29.06.2022 г., по т. д.№ 136/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], сумите от 1248,85 лв. – мораторна лихва за периода от 25.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. и сумата от 20458,30 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 25.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата обжалвана част на въззивното решение.

УКАЗВА на касатора Национална здравноосигурителна каса в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 434,14 лв. по сметка на ВКС.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - Национална здравноосигурителна каса, [населено място] и ответник - Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.