Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 5.07.2010 г. по гр. д.№ 30122/ 2007г. на СРС, 68 с-в, потвърдено с решение от 19.04.2012г. по гр. д.№ 15046/ 2010 г. на СГС, ГО, ІІ-д състав, е отхвърлен иска на Л. В. А., Г. Г. М. и М. Г. Т., предявен срещу С. А. М. за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти в землището на [населено място], бивша собственост на общия наследодател на страните А. М. Б. /П./- починал през 1956 г.

Ищците са подали касационна жалба срещу въззивното решение, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При произнасянето по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

За да отхвърли иска въззивният съд се е позовал на представените доказателства, че през 1956 г. част от наследниците на А. Б.-съпруга и дъщеря, са направили отказ от наследство, поради което единствен наследник е останал ответникът и като такъв той се явява и собственик на възстановените имоти. Разпоредбата на чл. 91а ЗН не е приложена, тъй като от представените по делото доказателства възивният съд не е могъл да стигне до категоричния извод, че отказите от наследство на А. М. Б. /П./ са направени от неговите наследници по закон П. М. М. и М. А. Т. след внасяне на земеделските земи в ТКЗС и че няма имоти, които са внесени след смъртта на общия наследодател и преди отказа от наследство. Посочено е, че в заявлението - декларация на А. Б. за внасяне на имоти в ТКЗС от 6.10.1950 г. имотите са записани само по площи - общо 26, 60 дка, а според емлячния регистър площта им е 31, 90 дка и затова съдът е преценил, че не може да определи кои точно имоти на А. Б. и кога са внесени в ТКЗС.

С оглед на тези съображения, изложени от въззивния съд и довели до отхвърляне на иска за делба, касаторите поставят правния въпрос произвежда ли действие отказът от наследство, направен след включване на имотите в ТКЗС и прилага ли се чл. 91а ЗН в случаите, когато не е установен точният момент на внасяне на някои от имотите в ТКЗС. Поставя се и въпросът към кои имоти следва да се преценяват предпоставките на чл. 91а ЗН - към описаните в декларацията на общия наследодател за внасянето им в ТКЗС или към имотите, така както са описани в емлячния регистър, ако между двата документа има разминаване относно общата площ на имотите.

По така формулираните въпроси допустимостта на касационното обжалване следва да се свърже с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като се касае за точното прилагане на закона към един специфичен случай и според конкретните обстоятелства по делото.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.04.2012г., постановено по гр. д.№ 15046/ 2010 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-д състав.

Указва на касаторите Л. В. А., Г. Г. М. и М. Г. Т., че следва в 7 дневен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС и представят в същия срок документ за внесена държавна такса в размер на 100 лв., като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.

Делото да се докладва след изтичане на срока.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: