Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Б. Д. А. е обжалвал определение № 127 от 18.05.2012г. по гр. д.№ 291/2012г. на Софийския окръжен съд.

С обжалваното определение Софийският окръжен съд е потвърдил определение на Костинбродския районен съд № 174 от 06.02.2012г. по чл. 274 ал. 1 т. 3 ГПК, поради което частната касационна жалба е допустима при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, който посочва критериите, по които ВКС селектира касационните жалби, преди да ги разгледа по същество.

Според посочената разпоредба касационното обжалване се допуска, само когато въззивният съд се е произнесъл по въпрос, от значение за решаването на спора и го е разрешил в отклонение на задължителната практика на ВКС, въпросът е разрешаван по различен начин от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В разглеждания случай мотивите на въззивния съд са, че не може да бъде уважено искане за възобновяване на дело, което е приключило с влязло в сила решение, каквото искане е направено с молбата на Б. Д. Н. от 30.12.2011г., постъпила след влизане в сила на решение № 104, постановено на 30.07.2010г. по гр. д.№ 54/2009г. на Костинбродския районен съд, тъй като това би противоречало на изричната забрана, въведена с чл. 299 ГПК да се преразглежда спор, разрешен в слязло в сила решение.

При тези мотиви на въззивния съд обуславящия за хода на производството по делото въпрос би могъл да бъде само един – дали е налице процесуална пречка да бъде възобновено производството по дело, по което е постановено решение и то е влязло в сила.

В изложението за допускане на касационното обжалване обаче подобен въпрос не е формулиран. След оставяне на частната касационна жалба без движение с разпореждане на съда от 06.06.2012г., в което са дадени указания за изпълнение на изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК с конкретно посочване на неговото съдържание, Б. Д. А. е депозирал молба вх.№ 1281 от 18.06.2012г. В тази молба е посочено, че решението е неправилно като са нарушени съдопроизводствените правила – чл. 22 ал. 1 т. 5 и чл. 270 ГПК. Продаден е чужд имот /на жалбоподателя/ без правно основание, защото продавачът не е собственик и се иска сделката да бъде прогласена за нищожна съгласно ЗЗД и съгласно чл. 274 ГПК е в правото си да подаде касационна жалба. Към молбата е приложена съдебна практика която няма нищо общо нито с основанията за допускане на касационното обжалване, нито дори с доводите за неправилност на определението – определение по чл. 135 ал. 4 АПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд Плевен и Административен съд Плевен, решение на петчленен състав на ВКС по молба за отмяна на основание чл. 233 ал. 2 ГПК отм., определения на ВКС за отвод на съдии-докладчици на основание чл. 22 ал. 1 т. 5 ГПК. Представено е и ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК, което дава тълкуване на разпоредбата на чл. 280 ГПК и съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Въпреки че го цитира, жалбоподателят не се е съобразил с дадените точни и изчерпателни разяснения в тълкувателното решение и не е поставил правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване. Според т. 1 на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК липсата на формулиран правен въпрос обусловил решаващите изводи на съда е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определението на Софийския окръжен съд № 127 от 18.05.2012г. по гр. д.№ 291/2012г..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: