N 511

гр. София, 19.10.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 497/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК

. А. П. Я. е обжалвал определението на Софийския градски съд № 8883 от 22.05.2012г. по ч. гр. д. № 6457/2012г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх.№ 1009392 от 23.02.2012г. срещу разпореждане от 07.02.2012г., постановено на основание чл. 262 ал. 1 ГПК по гр. д.№ 56 157/2010г. по описа на Софийския районен съд, 63 състав.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че разпореждането на районния съд, с което въззивната жалба е оставена без движение с указания въззивника да внесе държавна такса в размер на 560лв. не е от категорията на преграждащите развитието на делото, нито в ГПК е предвидена изрична възможност за неговото обжалване, с оглед на което подадената частна жалба е процесуално недопустима.

Частният жалбоподател се позовава на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК и ТР 1/2001г. т. 5 като счита, че разпореждане, с което се задължава ответник внесе разноски, които не се дължат, е преграждащо развитието на производството и подлежи на самостоятелно обжалване.

Д. е неоснователен. Правилно въззивният съд е констатирал, че обжалвания пред него съдебен акт не попада в нито една от двете групи определения, за които е предвидено самостоятелно обжалване в чл. 274 ал. 2 ГПК – то...