О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 757

[населено място],26.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

М. Ж.

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д.№319 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. И. П., в качеството на ЕТ „ЗИП -97- Ц. И.“, [населено място], срещу определение №752 от 27.11.2023г. по т. д.№827/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е изменено постановеното по делото решение №553/10.08.2023г. в частта за разноските, като ЕТ „ЗИП -97- Ц. И.“, [населено място], е осъдена да заплати на „Еко енерджи груп“ ООД, [населено място], разноски в размер на сумата от 6000 лева.

Частната жалбоподателка счита, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че въззивният съд не е взел предвид направените от нея възражения за недължимост и евентуално за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Изтъква, че по делото не са представени доказателства за заплащане по банков път на претендираната сума, а и липсват такива твърдения. Посочва също, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие от адвокатски кочан, издаден от Адвокатска колегия – София, който да съдържа серия и уникален номер на съответния договор. Въвежда и доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „Еко енерджи груп“ ООД, [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение №553 от 10.08.2023г. по в. т.д.№827/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, е потвърдено решение №260053 от 19.01.2022г. по т. д.№1399/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 14 състав, с което е отхвърлена молбата на Ц. И. П., в качеството на ЕТ „ЗИП -97- Ц. И.“ за откриване на производството по несъстоятелност „Еко енерджи груп“ ООД. Със същото решение Софийски апелативен съд е присъдил на въззиваемото дружество разноски за въззивното производство в размер на 9000 лева.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК от ЕТ „ЗИП -97- Ц. И.“, [населено място], е подадена молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските с доводи за неоснователност на искането за присъждане на разноски, а при евентуалност, за тяхната прекомерност. С обжалваното определение №752 от 27.11.2023г. по т. д.№827/2022г. съставът на Софийски апелативен съд е приел, че е налице основание за изменение на размера на разноските, присъдени с решение №553/10.08.2023г. по същото дело, тъй като са представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева, а не на 9000 лева.

Обжалваното определение е правилно.

Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно с отговора на въззивната жалба. Към отговора е приложен договор за правна помощ от 15.06.2022г., с който въззиваемото дружество „Еко енерджи груп“ ООД, [населено място], е възложило на адвокат П. И. представителство в производството по подадената въззивна жалба срещу решението от 19.01.2022г. по т. д.№1399/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 14 състав, като е уговорено възнаграждение в общ размер на 6000 лева, за което е посочено, че е платено в брой. Искането за присъждане на разноски е заявено и в проведеното по делото открито заседание.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Според чл.36, ал.2 от ЗЗД размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. Нито в ЗЗД, нито в друг закон има изискване относно формата и реквизитите на този договор, и в частност изискване договорът да бъде оформен на бланка от адвокатски кочан. Формата на договора за правна защита и съдействие не е форма за валидност, а за доказване, поради което сключването на договора в обикновена писмена форма не може да бъде основание съдът да откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, щом договорът е подписан от двете страни - клиент и адвокат, и от съдържанието му са видни размерът на договореното адвокатско възнаграждение и е удостоверено реалното му заплащане на процесуалния представител. В този смисъл е дадено разрешение и в определение №50266/22.12.2022г. по ч. гр. д.№3440/22г. на ВКС, ГК, І г. о., което настоящият състав изцяло споделя. В настоящата хипотеза в представения с отговора на въззивната жалба договор за правна помощ, подписан от клиент и от адвокат, е отразено, че за изготвянето на отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство във въззивното производство е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., което е заплатено изцяло и в брой към датата на подписване на договора, като това отразяване има характер на разписка и служи за доказване на заплатеното от ответника във въззивното производство възнаграждение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът е обсъдил това възражение, като съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че във въззивното производство са събирани доказателства, е счел същото за неоснователно. Преценката на въззивния съд е правилна с оглед фактическата и правна сложност на делото – първоинстанционното решение е постановено по молба за откриване на производство по несъстоятелност, във въззивното производство са представени и от двете страни доказателства относно актуалното икономическо състояние на длъжника, назначена е и съдебно – счетоводна експертиза. Размерът на възнаграждението не се явява прекомерен и с оглед вида на извършените от пълномощника на ответното дружество процесуални действия – изготвяне на подробен отговор на въззивната жалба, със становище по допустимостта и относимостта на писмените доказателства, приложени към въззивната жалба, както и явяване в съдебно заседание.

Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №752 от 27.11.2023г. по т. д.№827/2022г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.