Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. В. Членове:

МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар

М. Ц. и с участието на прокурора

П. Б. изслуша докладваното от съдията

М. Г. по административно дело № 408/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище в гр. София, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., чрез пълномощник адв. Х., срещу решение на Административен съд – София-град № 35192/27.10.2025 година поправено с решение №41302/10.12.2025 година, по адм. д. № 8397/2025 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „П. К. Б. ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в гр. София, срещу Заповед № 230/03.04.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не бил обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред Комисията за защита на потребителите (КЗП). Неправилен бил изводът на съда за осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в това дружеството да предоставя невярна и подвеждаща информация в сключени договори за потребителски кредити с потребители. Касаторът повтаря възраженията направени пред първоинстанционния съд в насока, че: - не му е съобщено за започналото производство по издаване на индивидуален административен акт съобразно изискванията на чл. 26 от АПК, с което било нарушено правото му на участие в производството; - не били спазени сроковете за издаване на индивидуален административен акт съобразно чл. 57, ал. 1 от АПК; - оспореният акт не му бил съобщен в указания в разпоредбата на чл. 61 АПК срок; - същият бил връчен на лице, намиращо се в проверявания търговски обект, въпреки че кореспонденцията във връзка с проверката била осъществявана със служители, находящи по адреса на управление на дружеството. Повтарят се възраженията за неизясняване на фактите по спора; липса на описание на конкретно поведение на жалбоподателя, което се забранява; непосочване пред кой орган може да бъде оспорена заповедта. Оспорва като неправилен изводът, че допълнителната услуга „Фаст”, по отношение на която кредитоискателят решава дали да се възползва, представлява скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че при сключване на всеки договор за потребителски кредит, кредитоискателят има възможност и сам решава дали да се възползва от конкретната услуга, предоставяща му правото на приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Услугата не била приоритетно разглеждане на договор за кредит, а приоритетно разглеждане на искане за отпускане на кредит. Предоставянето на допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането за кредит се явявало добавък към възнаградителната лихва. Нямало обаче основание таксата за допълнителната незадължителна услуга да бъде включена в ГПР по кредита, поради което не било осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договорите за потребителски кредит било направено ясно разграничение на ГПР от таксата за допълнителна незадължителна услуга и нямало основание тази такса да попада в обхвата на ГПР. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата, чрез гл. юрк. М., прави възражение за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССГ е образувано по жалба от „П. К. Б. ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище в гр. София, представлявано от управителите С. Н. и Н. Л., чрез пълномощник адв. Х., срещу Заповед № 230/03.04.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в това дружеството да предоставя невярна и подвеждаща информация в сключени договори за потребителски кредити с потребители, относно годишния процент на разходите (ГПР), като не включва в тях възнаграждението за представяне на допълнителна услуга, за което те реално заплащат по-висока сума за общите разходи по кредита, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП.

За да отхвърли жалбата, съставът на АССГ е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, а това, че е приел същите за неоснователни, касае спора по същество.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Съдът е установил съответстваща на доказателствата по делото фактическа обстановка, която пред касационната инстанция не е спорна между страните.

Касационният състав приема за правилни изводите на АССГ, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма.

Предмет на оспорване пред АССГ е Заповед № 230/03.04.2024 г., издадена от председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в това дружеството да предоставя невярна и подвеждаща информация в сключени договори за потребителски кредити с потребители, относно годишния процент на разходите (ГПР), като не включва в тях възнаграждението за представяне на допълнителна услуга, за което те реално заплащат по-висока сума за общите разходи по кредита, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП.

Правилни са изводите на АССГ в насока, че при издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила по ЗЗП. Производството е образувано по жалба на потребител, по която е образувана нарочна проверка. Жалбата е връчена на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като му е дадена възможност за вземане на становище по нея. За извършените действия по проверката е съставен нарочен протокол, в който е описана жалбата и становището. След анализ на представеното становище и доказателства от жалбоподателя, както и на събраните от органа доказателства, е изготвена докладна записка, която е разгледана на заседание на КЗП, на което е взето решение. След това е постановена оспорената заповед, която е връчена на представител на жалбоподателя.

Правилен е изводът на АССГ, че предвид фактическите установявания, не се констатира нарушено право на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на участие в административното производство по издаване на заповедта, а от там и на правото му на защита. Дружеството е имало възможност на самостоятелно основание за възражения и доказателствени искания в хода на съдебното производство. Видно от становището на адв. Х. в открито съдебно заседание пред АССГ на 09.10.2025 година, представляваната страна е нямала искания за събиране на други доказателства. Сроковете за издаване на актовете по ЗЗП са инструктивни, а на жалбоподателя е указан реда за оспорване на процесния.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика.

Съгласно 13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. В съответствие с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

В случая с разпоредителната част на обжалваната заповед се забранява на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) – дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителна услуга. Неоснователно е възражението на дружеството, че в акта не е посочена порочната практика при упражняването на търговската дейност.

За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика.

Съставът на АССГ правилно е обсъдил всеки от елементите от фактическия състав на сочената практика.

ГПР и общите разходи по потребителските кредити в действителност представляват информация, от която може да се изчисли цената на услугата. Ето защо, както правилно е приел АССГ, даването на невярна и следователно подвеждаща информация относно ГПР и невключването в него на възнаграждението за представяне на допълнителна услуга, може да се определи като нелоялна търговска практика.

Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.

В процесния случай се приема от административния орган, че е нарушена разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Правилен е изводът на АССГ, че невключването на размера на възнаграждението за закупена допълнителната услуга „Фаст" в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, и сумата за него се кумулира в погасителните вноски, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер на ГПР. Посоченият в договора ГПР % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга, следва да се включи в ГПР.

В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. В случая, предвиденият в договора ГПР не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга. Всеки потребител следва да може да вземе своето информирано решение. Тази информация следва да бъде включена в общия ГПР и да се предоставя на всеки потребител преди да бъде или при отправено предложение за сключване на договор.

Правилен е изводът на АССГ, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи. В 1, т. 1 от ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В конкретната хипотеза, потребителят подал жалба не е бил коректно информиран предварително, преди сключване на договора, за размера на ГПР, включващ разходите за възнаграждение за предоставянето на допълнителна услуга „Фаст“. В представения по делото договор за потребителски кредит посочената сума за допълнителна услуга „Фаст“ липсва в ГПР по кредита. Но в погасителния план възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е посочено в отделна колона, като сумата се кумулира към погасителната вноска.

В тази насока, правилен е изводът на АССГ, че използваната търговска практика въвежда в заблуждение потребителя относно общите разходи по кредита. Невключването на сумата за допълнителна услуга по кредита в общия ГПР, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.

Обстоятелството, че в общите условия е посочено, че услугата „Фаст“ не е задължително условие за получаване на кредита, само по себе си не води до извод, че услугата „Фаст“ не е условие за сключване на договора за кредит и не следва да се включва в ГПР.

За средния потребител включването на абсолютно всички разходи в ГПР, е предпоставка за промяна в икономическото поведение. Потребителят следва да има цялостна, вярна и коректно поднесена информация за общото задължение по договора.

Правилно състава на АССГ и приел, че използваната нелоялна търговска практика въвежда в заблуждение потребителя.

Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъждат разноски за касационна инстанция в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съставът на ВАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Административен съд – София-град № 35192/27.10.2025 година, поправено с решение №41302/10.12.2025 година, по адм. д. № 8397/2025 година.

ОСЪЖДА „П. К. Б. ЕООД, с ЕИК 175074752, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на потребителите 100.00 (сто) евро, направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. В.

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ Ю. Р.