О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 736

София, 25.03.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 277/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. М. А. и Г. А. А. срещу протоколно определение № 10029 от 30.11.2023 г. по в. гр. д. № 3642/2018 г. на Апелативен съд София.

Насрещната страна – ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ, оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, е оставено без уважение искането на жалбоподателите за възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК производство и внасяне на делото в открито съдебно заседание. За да постанови този резултат, съставът посочил, че липсват каквото и да е данни жалбоподателите да са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, открито по отношение на ответника в Р. К. поради което предпоставките за спиране на делото по чл. 637 ТЗ все още били налице.

Жалбоподателите считат този извод за неправилен и незаконосъобразен. Посочват, че са пред обективна невъзможност да изпълнят указанията на въззивния състав, поради липсата на съдействие от страна на ответното дружество. Твърдят, че са представяли доказателства за предявяване на вземането си пред застрахователя в законоустановения срок, но до този момент и въпреки опитите си не получават отговор от ОС – Никозия, Кипър, относно статута на предявените вземания. В тази връзка считат, че съдът служебно следва чрез съдебна поръчка да изиска информация от съответния орган в Кипър.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

По същество е частично основателна.

Въз основа на актуалното извлечение от ТРРЮЛНЦ по партидата на „ЗК – Олимпик – клон България“ се констатира, че ЗК „Олимпик“ , със седалище в Р. К. е извършвала застрахователна дейност чрез своя клон в Р. Б. като понастоящем се представлява заедно от П. Н. и Х. П., назначени за постоянни ликвидатори (синдици) в производство по принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност (несъстоятелност), с акт на Областен съд на [населено място], Р. К. под № на иск 656/2018г. Налице е хипотеза на чл. 637, ал. 1 от българския ТЗ за спиране на настоящото производство по предявените преки осъдителни искове срещу застраховател (КЧТ в България), за който е било открито производство по несъстоятелност в държава-членка на ЕС, където е централното му управление.

По отправеното с определение от 27.05.2019 г. по гр. д. № 45834/2018 г. на СРС преюдициално запитване, по което е образувано дело С-427/2019 г., е постановено решение на СЕС от 12.11.2020 г. В т.30-31 от мотивите е прието, че, за да може да се квалифицира едно решение като такова за откриване на производство за ликвидация на „застрахователно предприятие“ по см. на чл.274 от Директивата, то следва да отговаря на две кумулативни условия – да има за предмет реализиране на активите на последното и разпределянето на получените средства между (според случая) – кредиторите, акционерите или съдружниците в него, както и да предполага задължителна намеса на административните или съдебните органи на държавата-членка, компетентни да предприемат мерки за оздравяване или да провеждат производството по ликвидация. В т.38-40 от мотивите е прието, че, когато приемането на решение от държавата членка по произход на застрахователното предприятие за отнемане на лиценза му и за назначаване на временен ликвидатор може да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директива 2009/138, в съответствие с член 273, параграф 2 от Директивата това решение трябва да се признава без никакви допълнителни формалности в целия Съюз и да има същото действие в него от момента, в който решението поражда действие в държавата членка, където е открито производството по ликвидация; съгласно член 274, параграф 2, буква д) от Директива 2009/138 това взаимно признаване се простира по отношение на действието и последиците от откриването на производството по ликвидация върху исковете, заведени от индивидуални кредитори, с изключение на висящите производства, посочени в член 292 от тази директива, които продължават да се регулират изключително от правото на държавата членка, в която делото е висящо; От това следва, че когато взетото от държавата членка по произход решение трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директива 2009/138 и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на съответното предприятие, трябва по тази причина да бъдат спрени и висящите съдебни производства в други държави членки, освен тези, които попадат в приложното поле на посоченото в предходната точка изключение. В т.13 от мотивите на решението на СЕС от 12.11.2020г. по дело С-427/2019г. е констатирано, че съгласно член 220 от O peri Etairion Nomos (Закон за дружествата на Р. К. , когато е постановено решение за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на компетентния съд, като в такъв случай се прилагат определените от този съд условия.

С оглед изложеното, следва да се направи извод, че взетото решение от Областния съд на [населено място], Р. К. в производството по принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност (несъстоятелност), с акт на Областен съд на [населено място], Р. К. под № на иск 656/2018г., следва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“. Това решение на кипърския съд се признава без никакви допълнителни формалности в Р. Б. и има същото действие от момента, в който решението поражда действие в Р. К. Ето защо и тъй като законодателството на Р. К. чл. 220 от Закона за дружествата, предвижда спиране на всички съдебни производства, образувани против дружеството, по отношение на което е открито производството за ликвидация, производството по делото следва да остане спряно до получаване на разрешение от компетентния кипърски съд за продължаването му.

Това не означава обаче, че не следва да бъдат взети служебно мерки за възобновяването му.

На първо място, недоказани са твърденията на жалбоподателите за предявяване на вземанията им в производството по несъстоятелност на ЗК „Олимпик“, със седалище в Р. К. С разпореждане от 15.11.2023 г. по гр. д. № 3642/2018 г. на Софийски апелативен съд (л. 121) на въззиваемите законосъобразно е указано да посочат дали са приети за удовлетворяване процесните вземания в производството по несъстоятелност на ЗК „Олимпик“, със седалище Р. К. и да представят доказателства за това. Изрично е подчертано, че такова предявяване на вземанията трябва да се извърши в производството по несъстоятелност, за което не са представени никакви доказателства, доколкото кореспонденция с процесуалния представител на клона на чуждестранния застраховател не е такова доказателство. Такова доказателство например би бил Стандартен формуляр за предявяване на вземания в съответствие с глава IV от Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност. Ако вземанията им не са приети – въззиваемите е следвало да представят разрешение от Областен съд на [населено място], Р. К. съответно компетентния кипърски съд, за продължаване на производството по гр. д. № 3642/2018 г. на Софийски апелативен съд, 10-ти състав.

Въпреки липсата на такива доказателства правото на жалбоподателите да искат възобновяване на производството не е преклудирано. Същите могат да подадат нова молба при наличие на нови предпоставки за това, каквито биха били надлежното снабдяване с изискуемите документи, удостоверяващи предявяването на вземането им в производството по несъстоятелност пред чуждестранния застраховател.

От друга страна, съдът съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото. За изпълнение на тези задължения европейският законодател е предоставил редица инструменти за трансгранично сътрудничество между националните съдебни органи по гражданскоправни въпроси – Регламент (ЕО) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) (преработен текст) има за цел опростяването и ускоряването на предаването между държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи, както и увеличаването по този начин на ефективността и бързината на съдебните производства, а за да се опрости и ускори сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела действат нормите на Регламент (EС) 2020/1783 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. При съществуването на тези инструменти за улеснен трансграничен обмен на съдебни документи и за събиране на доказателства в Европейския съюз за съда на Р. Б. е налице задължение да извърши служебна проверка относно наличието на релеванти факти и обстоятелства в производството по несъстоятелност пред Областен съд на [населено място], Р. К. по образуваното въз основа на иск № 656/2018 г. производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност), на ЗК „О. Л. АД, със седалище Р. К.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №10029 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 3642/2018 г. на Апелативен съд София.

ВРЪЩА делото на същия състав на Апелативен съд София за извършване на служебна проверка относно релевантните обстоятелства във връзка с иска на С. М. А. и Г. А. А. срещу ЗК „О. Л. АД, със седалище Р. К. и за изискване на разрешение от Областен съд на [населено място], Р. К. за продължаване на производството по в. гр. д. № 3642/2018 г. на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: