Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 264137/6.10.2020 г., подадена от В. Т. Т., чрез адвокат Н. А., срещу определение (имащо характера на решение) № 260155 от 18.09.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 555 от 8.06.2020 г., като е оставено без уважение възражението на В. Т. Т. за намаляване на направеното в полза на В. А. П. дарение от наследодателя й Т. П. Т. до размера на запазената й част относно недвижим имот, представляващ 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с адм. адрес: [населено място], [улица], с площ от 307 кв. м, ведно със СОС в сграда с идентификатор ***** по КККР, с адм. адрес: [населено място], [улица], ет. *, намиращ се в сграда № *, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 123.09 кв. м, прилежащи части, приземна стая, ведно с 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, при описани граници на имота, както и върху СОС с идентификатор *****, намиращ се в сграда № *, разположен в същата сграда, с предназначение: гараж, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 28.47 кв. м, с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, ниво 1, при описани съседи на имота, оформен с нот. акт № 79, том II, дело № 263/2015 г. по описа на нотариус С. К., както и договор за покупко-продажба на правото на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху същия ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 307 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху СОС в същата сграда № * с идентификатор № ***** по КККР на посочения адм. адрес: [населено място], [улица], ет. *, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 123.09 кв. м, прилежащи части, приземна стая, ведно с 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, при описани граници на имота, както и върху СОС с идентификатор *****, намиращ се в сграда № *, разположен в същата сграда, с предназначение: гараж, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 28.47 кв. м, с прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, ниво 1, при описани съседи на имота, предмет на нот. акт № 79, том II, дело № 263/2015 г. по описа на нотариус С. К., като неоснователно.

Съдът е посочил в акта си от 18.09.2020 г., че е сезиран с молба от В. Т. Т. за допълване на постановеното решение по делото по отношение на направеното от молителката възражение за намаляване на извършено дарение до размера на запазената й част. Визирал е, че с изложените мотиви по постановеното по делото основно решение № 555/8.06.2020 г. въззивният съд е намерил за неоснователно въпросното възражение за намаляване на направено дарение до размера на запазената част, предмет на процесната дарствена сделка по нотариален акт № 79, том II, дело № 263/2015г. по описа на нотариус С. К., поради което и с оглед мотивите на касационната инстанция в решение № 17 от 29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г. на ВКС, І г. о., постановено при обжалване на предходното въззивно решение по спора, е счел, че следва да допълни диспозитива на решение № 555/8.06.2020 г., като възражението се остави без уважение.

Жалбоподателката счита решението № 260155 от 18.09.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив за неправилно. Сочи, че в същото липсват конкретни мотиви за отхвърляне на възражението, както и че по делото са налице достатъчно данни, за да се произнесе съдът по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите:

1. Приложима ли е въобще разпоредбата на чл. 34 ЗН, когато предмет на делбата е един единствен имот и направеното от наследодателя дарение касае именно процесния делбен имот, като искането за възстановяване на запазената част се отнася именно до този имот, предмет на делбеното производство;

2. Следва ли съдът, ако действително счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 34 ЗН, да даде срок на лицето, в чиято полза е направено дарението, да посочи спрямо кой от имотите следва да се извърши намалението.

Във връзка с горното е поставен и въпросът: кой трябва да направи избора - страната, която е поискала намалението, или лицето, в чиято полза е дарението.

Излага се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика (в частност - с решение № 123/12.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на ВКС, І г. о.), съгласно която нормата на чл. 34 ЗН намира приложение, когато предмет на самата делба са няколко сънаследствени имота, при извършени дарствени разпореждания с тях, или с някои от тях, като в този случай следва да се прецени съобразно изискванията на чл. 36 ЗН дали въобще да се допусне делбата или не, и ако такава се допусне - на кои от тези имоти. Само при тази хипотеза - делба на няколко имота, с които има извършени дарствени разпореждания, намира приложение посочената разпоредба на чл. 34 ЗН.

Сочи се, че в определение № 174/30.03.2018 г. по гр. д. № 3536/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. съдът е приел, че когато наследодателят е завещал (респ. подарил) на едно лице няколко недвижими имота и от тях в производство по делба могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН, тъй като тези две норми не се намират в колизия (в същия смисъл - и определение № 417/4.10.2019 г. по гр. д. № 748/2019 г. на ВКС, II г. о.). Тези хипотези обаче могат да бъдат приложени, когато наистина лицето е направило избор по чл. 34 ЗН. В случая споменатите от съда дарения на други имоти, които са предмет на представените 2 бр. нотариални акта, имат за предмет дарени идеални части от имоти, в които участват и други съсобственици, т. е. е налице съсобственост с трети лица, и е съвсем ясно, че тези имоти не са и не могат да бъдат предмет на делбата, предмет на настоящето производство, което има за предмет конкретен недвижим имот, с други съсобственици. В конкретния казус става въпрос за делба на конкретен имот, а самото искане за намаляване е също на конкретното дарение, касаещо имота, предмет на делбата. Следователно твърдението на съда, че след като тези други имоти не са предмет на настоящата делба, това прави искането на Т. да й се възстанови запазената част неоснователно, е едно напълно незаконосъобразно твърдение, противоречащо на закона и практиката.

Визира се, че хипотезата на чл. 34 ЗН е специална в производство по възстановяване на запазена част, като основната хипотеза е тази на чл. 31 ЗН.

От друга страна, въззивният състав не се е съобразил и с това, че в случая, именно във връзка с приетото за разглеждане още в първата съдебна инстанция възражение за запазена част, съдът на практика е пристъпил към приложение нормата на чл. 31 ЗН - формиране на наследствена маса от имуществата, които са известни на страните, към която да се прибавят вече направените дарения, остойностени към момента на откриване на наследството. В тази връзка пълномощникът на ищеца е заявил, че не му е известно наследодателят Т. да е оставил друго имущество освен процесния недвижим имот, предмет на самата делба, както и движимите вещи, които също са ясно установени чрез тяхното посочване в извършеното от В. Т. приемане на наследството по опис, доколкото става въпрос за дарение на трети лица, извън кръга на законните наследници.

В изложението се сочи и че Районен съд – Асеновград практически е пристъпил и към остойностяване на масата по чл. 31 ЗН, приемайки заключения на вещи лица.

Относно втория въпрос от изложението се излага, че дори да се приеме за верен изводът на съда, че при условията на чл. 34 ЗН възстановяването следва да се извърши по избор на надареното лице, което да посочи спрямо кой от дарените имоти (които не са предмет на делбата) следва да се извърши намалението, съдът е бил длъжен да укаже на страната това и да й даде срок за изпълнение. Визира се в този смисъл практика на ВКС, обективирана в: определение № 115/14.03.2019 г. по гр. д. № 2655/2018 г. на ВКС, I г. о. и решение по същото дело № 111/8.08.2019 г., решение № 802/19.11.2009 г. по гр. д. № 1710/2008 г. на ВКС IV г. о.

Излага се и че това, че лицето не е направило избор (ако се приеме, че такъв е трябвало да се направи), не означава, че искането на страната със запазена част, каквато е жалбоподателката, се явява неоснователно, както се приема от съда, тъй като ЗН в посочената разпоредба на чл. 34 ЗН е указал как следва да се постъпи в този случай.

От насрещните страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пред първоинстанционния съд е предявен от В. А. П. и М. Г. П. срещу В. Т. Т. иск по чл. 34 ЗС.

Ищците твърдят, че заедно с ответницата са собственици на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], ет. *, в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 123.09 кв. м, прилежащи части: приземна стая, 1/3 ид. ч. от таванско помещение и 1/3 ид. ч. от изба, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта *****, над обекта: няма, ведно с 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ: 307 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1527, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. В. П. придобил своите идеални части на основание дарение и покупко-продажба в режим на СИО, М. П. - на основание покупко-продажба в режим на СИО, а В. Т. - по наследство от майка си И. А. Т.. Тъй като съсобствениците не могат да поделят доброволно имота, молят да бъде допусната съдебна делба на същия.

Ответницата е оспорила иска за делба. Изложила е твърдения, че сделките, с които Т. Т. се е разпоредил с притежаваните от него идеални части върху процесните недвижими имоти в полза на ищците, са относително недействителни спрямо нея на основание чл. 76 ЗН. Ето защо е предявила срещу Т. П. Т., В. А. П. и М. Г. П. инцидентен установителен иск за обявяване на относително недействителни спрямо нея на сделките по нотариален акт № 79/18.03.2015 г., том ІІ, рег. № 1844, дело № 263/2015 г., вписан под № 83, том IV, дело № 531/2015 г. по описа на СВ при АРС, и по нотариален акт № 100/23.03.2015 г., том ІІ, рег. № 1922, дело № 283/2015 г., вписан под № 126, том IV, дело № 568/2015 г. по описа на СВ при АРС, извършени с имотите, предмет на иска за делба. При условията на евентуалност е направила възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението, извършено от Т. Т. в полза на В. П. с първия визиран по-горе нотариален акт.

Т. Т. е починал на 24.02.2017 г., като е оставил за свой единствен законен наследник В. Т. Т..

Първоинстанционният съд е приел, че В. Т., в качеството си на наследник на И. Т., е предявила иск за прогласяване на относителната недействителност на горепосочените сделки, тъй като сънаследникът Т. Т. се е разпоредил с притежаваните от него идеални части от отделни наследствени предмети, които не са се паднали в негов дял. Посочил е, че разпоредбата на чл. 76 ЗН, обаче, е приложима само за актовете на разпореждане, извършени с наследствена вещ или идеална част от такава, а не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания - ТР № 72/9.04.1986 г. по гр. д. № 36/1985 г. на ОСГК на ВС. Тъй като в случая се касае до съсобственост, възникнала вследствие прекратяване на съпружеска имуществена общност и наследяване, е направил извод, че цитираната правна норма не намира приложение, поради което предявеният инцидентен установителен иск следва да бъде отхвърлен. Намерил е, че в производството пред него не може да бъде разгледано възражението за намаляване на дарение, като същото неправилно е било прието в съдебно заседание. Това е така, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от Т. Т., съответно дарени на В. П., поради което последният не би могъл да упражни правото си по чл. 34 ЗН, съгласно която разпоредба, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33. Ето защо съдът е заключил, че правото на собственост върху имота, предмет на предявения иск за делба, принадлежи общо на страните, като В. П. е придобил на основание дарение 1/4 ид. ч. от него, той и съпругата му са придобили 1/2 ид. ч. в режим на СИО, а В. Т. – 1/4 ид. ч. по наследство от майка си. С постановеното от него решение е допуснал делба на процесните имоти при така определените квоти.

След въззивна жалба на В. Т., Пловдивският окръжен съд е постановил решение № 236/22.02.2019 г. по гр. д. № 2123/2018 г., с което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че след като е разгледал и отхвърлил предявения иск по чл. 76 ЗН, първоинстанционният съд не е разгледал направеното възражение за намаляване на дарението, извършено от Т. Т. в полза на В. П., което възражение представлява преюдициален въпрос, доколкото съставлява част от фактическия състав по придобиване на претендираните собственически права на ответницата. Заключил е, че това на практика има за последица постановяване на решение по непредявени искове; първоинстанционното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

С решение № 17/29.01.2020 г. по гр. д. № 1748/2019 г. ВКС, І г. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд.

По въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване: недопустимо ли е, като постановено по непредявен иск, съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството, касационната инстанция е дала отрицателен отговор.

В решението на ВКС е прието следното:

С решението по допускане на делбата съдът на първо място се произнася по въпроса налице ли е съсобственост върху имуществото, предмет на делбеното производство, между участващите в него лица. Ако приеме, че имуществото, предмет на делбата, е съсобствено между съделителите, съдът се произнася и по въпроса каква е частта на всеки един от тях, след като разреши всички своевременно наведени и допустими оспорвания, касаещи наличието на съсобственост и правата на съделителите, включително исканията за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещателни и дарствени разпореждания. Произнасянето по иска за делба включва произнасяне и по възраженията, касаещи наличието на съсобственост и правата на съделителите в съсобствеността, резултатът от което се отразява в диспозитива на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК.Птелно и непротиворечиво ВКС приема, че искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или чрез възражение, както и самостоятелно преди предявяването на иск за делба. Искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск, като още в исковата молба съсобственикът заявява, че желае да упражни това свое потестативно право по причина, че наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез дарение или завещание в полза на друго лице. Искането може да бъде заявено под формата на възражение от страна на ответника, ако с исковата молба е представено завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение, на които ищецът основава правото си да иска делба на съсобственото имущество, както и ако друг съделител представи извършено в негова полза от наследодателя завещание или акт, обективиращ дарение. Искането може да бъде заявено под формата на възражение и от предявилото иска за делба лице, ако друг съделител представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение. Във всички случаи, обаче, съдът е длъжен да разгледа искането по същество, независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение в делбеното производство, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН, доколкото е възможно възстановяването на запазената част да се извърши по начин, променящ правата на съделителите в съсобствеността. Ако искането е заявено своевременно под формата на възражение в делбеното производство, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, при обжалване на първоинстанционното решение в частта по предявения иск за делба на имуществото, предмет на завещателното или дарствено разпореждане, въззивният съд е длъжен да се произнесе по възражението, тъй като естеството на двете претенции (за възстановяване на запазена част от наследството и за съдебна делба) в подобна хипотеза налага съвместното им разглеждане. Първоинстанционното решение в подобна хипотеза не е недопустимо, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения иск за делба. Непроизнасянето от страна на първоинстанционния съд по възражение на ответника в производството, включително в производството за съдебна делба, не прави постановеното решение недопустимо, независимо от естеството на възражението (правопогасяващо, правопроменящо или правоизключващо). Действително според трайно установената, последователна и непротиворечива практика на ВКС съдът следва да постанови изричен диспозитив по направено по реда на чл. 30 ЗН възражение, но липсата на подобен диспозитив в решението на първоинстанционния съд при наличието на мотиви за неоснователност на възражението, не прави решението недопустимо, доколкото произнасяне по въпроса за притежаваните от съделителите права в съсобствеността се съдържа и в диспозитива на решението по допускане на делбата в частта му, с която са определени делбените им права. В подобна хипотеза, ако въззивният съд приеме искането по чл. 30 ЗН за основателно, ще следва да отмени първоинстанционното решение и да постанови диспозитив, с който да възстанови запазената част от наследството, както и диспозитив по допускането на делбата. В случая в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че възражението за намаляване на извършеното от наследодателя Т. Т. дарение не следва да бъде разглеждано, тъй като в делбената маса не са включени всички вещи, притежавани от наследодателя, съответно дарени на В. П., поради което последният не би могъл да упражни правото си по чл. 34 ЗН. Така изложените съображения сочат, че според първоинстанционния съд възражението е неоснователно, но дори да се приеме, че първоинстанционният съд е приел искането за възстановяване на запазената част на В. Т. от наследството на Т. Т. за недопустимо, резултатът би бил идентичен, доколкото съдът не може да прекрати производството по делото в частта по направено от ответник възражение. И доколкото производството по претенцията за възстановяване на запазена част от наследството дори и формално не е било прекратено, след като тази претенция е предявена при условията на евентуалност спрямо иска по чл. 76 ЗН и този иск е отхвърлен, въззивният съд е следвало да се произнесе по същество първо по основателността на този иск и ако приеме същия за неоснователен, да прецени основателна ли е заявената чрез възражение претенция за възстановяване на запазената част на В. Т. от наследството на Т. Т., след което да се произнесе налице ли е съсобственост върху имота, предмет на делбата, между кои лица и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.

По така изложените съображения предходната касационна инстанция е дала указания за произнасяне по същество по подадената от В. Т. Т. въззивна жалба, включително по оплакванията, касаещи произнасянето на първоинстанционния съд по предявения по реда на чл. 76 ЗН иск и по направеното чрез възражение искане за възстановяване на запазената й част от наследството на Т. Т..

При повторното разглеждане на спора от състав на Окръжен съд - Пловдив е постановено решение № 555/8.06.2020 г., с което е потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.

Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск по чл. 76 ЗН. Посочил е, че с въззивната жалба относителната недействителност на дарствената разпоредителна сделка по нотариален акт № 79/18.03.2015 г. е поддържана с аргумент от т. 2, пр. последно на ТР № 72/9.04.1986 г. по гр. д. № 36/1985 г. на ОСГК на ВС, съгласно която “...Ако наследодателят е бил съсобственик с трето лице или вещта (имотът) е била обект на СИО, чл. 76 не създава ограничения нито за съсобственика, нито за преживелия съпруг при извършване на актовете на разпореждане на тяхна страна с притежаваните права на собственост на лично основание. Затова нищожен по смисъла на чл. 76 ЗН ще е актът на разпореждане само със сънаследствения дял...”. Визирал е, че разпоредителните сделки от наследодателя на В. Т. са извършени през 2015 г., към който момент е постановено актуалното ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, с т. 1 на което е обявено за загубило сила ТР № 72/1986 г. на ОСГК на ВС, вкл. в частта на посочената т. 2, пр. последно. По силата на ТР № 1/19.05.2004 г. легитимирани да се позовават в делбеното производство на относителна недействителност на актовете на разпореждане, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи), са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. В настоящата хипотеза съделителителите не се явяват и сънаследници въз основа на един и същ правопораждащ юридически факт - наследяване, поради което основателно се явява възражението на ищцовата страна, че доколкото между страните в настоящия процес е налице „комбинирана съсобственост“ по смисъла на т. 8 от ТР № 1/19.05.2004 г., исканото по реда на чл. 76 ЗН обявяване на относителна недействителност на извършените от наследодателя на В. Т. разпореждания с процесните имоти не намира приложение. Разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания или в резултат на повече от един юридически факт, защото в тези хипотези целта на чл. 76 ЗН - имотът да остане в наследствената маса и да бъде поделен само между наследниците, не може да бъде постигната (така определение № 238/8.05.2018 г. по гр. д. № 3170/ 2017 г. на ВКС, І г. о.).

Относно възражението по чл. 30 ЗН, заявено при условията на евентуалност, въззивният съд е изложил, че в случая е спазено изискването на ал. 2 на същия член за приемане от В. Т. по опис на наследството на Т. Т.. Посочил е, че е формулирано искане да бъде намалено дарението по нотариален акт № 83/19.03.2015 г. до размера на запазената част, който акт на вписване в СВ-АВ касае нотариален акт № 79/2015 г. на нотариус Св. К., направено от наследодателя на В. Т. в полза на първия ищец по делото - В. П., на идеални части от процесния поземлен имот и от апартамент и гараж в него. Съдът е посочил, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, която принципно се определя по реда на чл. 31 ЗН, като по този ред се определя и размерът на запазената част на наследника, съответно чрез образуване на една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2, след което се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. Видно от приложените доказателства по делото, наследодателят на ответницата по исковата молба е извършил в полза на първия ищец В. П. множество безвъзмедни разпоредителни сделки на земеделски недвижими имоти, които не са предмет на делбата. Действително, съгласно чл. 34 ЗН, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в даден му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33. Доколкото в случая не е упражнено право на избор на надареното лице, принципно би бил приложим реда по чл. 33 ЗН, но предмет на процесната делба не е цялото наследствено имущество на наследодателя, което следва да участва във формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН като база за определяне на разполагаемата част по чл. 28 ЗН, съответно запазената част на наследника, доколкото запазената част е цифрова величина, дроб, но от общата стойност на наследствената маса, формирана от цялото имущество на наследодателя, определена по реда на чл. 31 ЗН, а не от конкретен имот, вкл. доколкото е недопустимо възстановяване на запазена част чрез намаление на дарението да става чрез обикновена дроб, посочена в разпоредбата на чл. 29 ЗН.

Срещу въззивното решение № 555 от 8.06.2020 г. е била подадена касационна жалба от В. Т. вх. № 21224/27.07.2020 г., върната като нередовна с влязло в сила разпореждане на Окръжен съд – Пловдив № 261037 от 28.09.2020 г.

Въз основа на така изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба, с която е сезиран, следва да бъде оставена без разглеждане.

Възражението по чл. 30 ЗН за намаляване на дарение и възстановяване на запазената част от наследството, оставено от Т. Т., има преюдициален характер по отношение спора за собственост и определянето от делбения съд на частта на всеки от съделителите от общата вещ.

В случая решението на въззивния съд в частта, с която процесните имоти са допуснати до делба при квоти: 1/4 ид. ч. за В. П., 1/2 за В. П. и М. П. при условията на СИО и 1/4 ид. ч. за В. Т., е влязло в законна сила. Същото се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение правата на страните от съсобствеността, който въпрос не може повече да бъде пререшаван в настоящото производство. След като В. Т. не е атакувала решението в тази му част, същата не може да обжалва постановеното решение по чл. 250 ГПК. С влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК е преклудирано правото й да иска намаляване на дарението на допуснатия до делба имот и възстановяване на запазената й част. Спорът във връзка с направеното възражение по чл. 30 ЗН следва да се счита приключен с влизане в сила на решението по допускане на делбата при определените от съда права на съделителите от съсобствеността.

Предвид изложеното, настоящият съд следва да остави касационната жалба без разглеждане и да прекрати производството по образуваното пред него дело.

Ответниците по жалбата имат право на 800 лв. разноски за адвокат пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 264137/6.10.2020 г., подадена от В. Т. Т., чрез адвокат Н. А., срещу определение (имащо характера на решение) № 260155 от 18.09.2020 г. по гр. д. № 233/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по реда на чл. 250 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2126/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

ОСЪЖДА В. Т. Т. да заплати на В. А. П. и М. Г. П. разноски пред ВКС в размер на 800 лв.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: