Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба Х. С. К., подадена чрез пълномощника адвокат Б. М., срещу определение № 253 от 30.06.2021 г. по в. гр. дело № 186/2021 г. на ОС – Смолян, с което е потвърдено решение, имащо характер на определение, № 76 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 952/2020 г. по описа на РС – Смолян, с което на основание чл. 130 ГПК производството е прекратено.

Въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд е допустима и по същество - неоснователна.

За да постанови своето определение въззивният съд е приел, че при определяне на кръга на наследниците на общия наследодател следва да се вземе предвид моментът на откриване на наследството на И. В., от когото иска да черпи права ищецът.

В случая, с оглед действащия към момента на откриване на наследството/17.10.1972 г./ закон, наследяването по закон е само до трета степен по съребрена линия. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН няма ретроактивно действие и не може да бъде приложена за наследства, открити преди 28.07.1992 г., от която дата влиза в сила и предвижда наследяване от роднини по съребрена линия до шеста степен.

В частната касационна жалба са изложени твърдения за неправилност на определението на въззивния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, а е поставен общият въпрос налице ли е правен интерес за искане по чл. 38, ал. 4 ЗГР и чл. 15 ЗЛС от лице, което може да бъде призовано към наследяване. Твърди се, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно чл. 274, ал. 3, т. 1, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Допустимостта на касационното обжалване в тези случаи се предпоставя от въведените основания по чл. 280, ал. 1 - 3 ГПК.

Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото – относно прекратяване на производството, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не се установи и наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, за които ВКС следи и служебно. Освен това въззивният съд е съобразил практиката на ВКС/ решение № 643 от 28.07.2000 год. на ВКС по гр. д.№ 749 от 1999 г. на ВКС, С г. о., решение № 441 от 1997 г. на ВКС, 5-членен състав, т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. д.№.1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС/, според която разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН /нова - ДВ бр. 60 от 1992 г./ като материална норма има действие само занапред и че кръгът на наследниците на едно лице се определя от действащите разпоредби на ЗН към момента на откриване на наследството /т. е. към смъртта на наследодателя/, с изключение на правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 253 от 30.06.2021 г. по в. гр. дело № 186/2021 г. на Окръжен съд – Смолян.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.