Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. К. Ч. приподписана от адв.К. Г. против определение №529/12.05.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 356/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено определение № 91544/22.02.2021г. по гр. д. № 2725/2020 г. на Районен съд - Благоевград, с което съдът е прекратил производството по делото, образувано по исковата молба на К. К. Ч. против А. П. Ч. за произнасяне по въпроса за упражняване на родителските права по отношение на детето им М. К. Ч., местоживеенето на детето, режим на лични контакти и издръжката му, поради недопустимост. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, след като не е установена висящност на друг спор по привременни мерки или установено произнасяне по въпроса за родителските права на детето М. и се иска отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.

Жалбоподателят сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Производството е образувано по подадена искова молба от К. К. Ч. против А. П. Ч. за произнасяне по въпросите за упражняване на родителските права по отношение на детето им М. К. Ч., местоживеенето на детето, режим на лични контакти и издръжката му и се иска да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето на бащата, при когото детето да живее да се определи режим на лични контакти на майката с детето и да се определи издръжка, която майката да заплаща в размер на 350лв., считано от завеждане на исковата молба.

Ответницата А. П. Ч. е възразила по отношение на това, че делото не следва да се разглежда от българския съд - РС Благоевград, който счита, че не е международно компетентен, а от съд в Гърция, където е обичайното местопребиваване на детето, още повече, че е висящо дело образувано по Хагска конвенция в България, а има сезиране и на съда в РГърция със спора между страните за родителски права.

С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на бащата К. К. Ч. поради това, че съдът е приел, че обичайното местопребиваване на детето по отношение на което се иска разрешаване на спора за родителските права е в РГърция, при съобразяване на всички събрани по делото доказателства след като то е родено и живяло трайно в РГърция до отвеждането му в България, без съгласие на майката, която своевременно е подала молба за връщане на детето по Хагска конвенция за гражданско правните аспекти на международното отвличане на дете по която има постановено решение на 01.12.2020год. от СГС по гр. дело №3606/2020год., с което е постановено детето М. да се върне в Гърция-държавата по обичайното му местопребиваване, както и поради наличие на по-рано образувано дело за родителска отговорност в Атина, РГърция.

Въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, като е посочил, че основанието за прекратяване на делото и това да се приеме, че сезирания съд не е компетентен да разгледа спора е това, че изхождайки от специфичните за конкретния случай обстоятелства относно съдържанието на понятието обичайното местопребиваване на детето следва да се приеме, че то е в РГърция, където то е живяло трайно до довеждането му в България, което е станало без съгласие на неговата майка и която изрично се е противопоставила на това, още повече, че е сезирала СГС с молба по Хагска конвенция за връщане на детето поради неправомерно отвеждане или задържане на детето от бащата в България и по което има постановено решение на първа инстанция, с което молбата е уважена. Приел е, че както висящото дело по Хагска конвенция, така и друго висящо дело за родителски права в Атина не са предпоставките за извод за недопустимост на настоящото производство и е потвърдил обжалваното прекратително определение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя въпроси за това, че въззивният съд се е произнесъл без да е установена идентичност на воденото дело с друго висящо дело пред друг съд с оглед приложение на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване поради висящ процес и в отклонение на практиката на ВКС, която изисква да е налице пълен идентитет между делата, след което по-късно заведеното следва да се прекрати и каквато забрана смята, че не е налице ако не се търси защита на цялото притезание, а на индивидуални негови части. Сочи, че в този смисъл са решение № 154 от 03.07.2018 г. по гр. д. №4251/2017г. на ВКС, 4-то гр. о. и решение № 239 от 23.01.2014г. по т. д. №511/2012 г. на ВКС, II т. о.

Не е спорно и се установява от служебна справка в сайта на САС, че с решение №546/26.05.2021год. на САС, 10-ти гр. състав, което решение е окончателно, постановено по гр. дело №202110005004828 е потвърдено изцяло решение на СГС от 01.12.2020год., по гр. дело №3606/2020г., с което е разпоредено незабавно връщане на детето М. в държавата по обичайното му местопребиваване-Гърция.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационното обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Поставените въпроси не могат да послужат за общо основание за допускане на касационното обжалване, след като въззивния съд, за да потвърди определението за прекратяване на делото не се е позовал в решаващите си съображения на това, че има висящо друго делото за родителски права, заведено в Гърция, поради което второто дело, което е настоящото за същото да се явява недопустимо. Основните аргументи за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд е поради това, че българският съд не е международно компетентен да разрешава спора за родителските права след като е прието, че обичайното местопребиваване на детето М. е в Гърция.

Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в конкретния случай, да потвърди прекратителното определение при липсата на международна компетентност по спора пред българския съд. В случая посоченото в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно липсата на идентичност между дела на страните и за предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване от съда на по-късно заведеното дело е неотносимо, както и цитираната практика на ВКС в тази връзка и не е било предмет на разглеждане във въззивното определение и не е послужило за формиране на крайните изводи за потвърждаване на прекратителното определение поради липса на международна компетентност по спора при наличие на обичайно местопребиваване на детето в РГърция след като неправомерно е доведено в страната от бащата и другия родител майката на детето се е противопоставила на това.

Наведените доводи за неправилност на въззивното определение по отношение на възприетото, че обичайното местопребиваване на детето М. е в РГърция не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 10 от Регламент №2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност възпрепятства преминаването на международната компетентност по делото относно родителската отговорност на съдилищата на държавата членка, в която детето е неправомерно отведено или в която е задържано.

Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

При този изход на делото се дължат разноски на ответницата и при направено искане за присъждането им следва да се присъдят в размер на 400лв.-направени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че са заплатени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр., първи състав

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 529/12.05.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 356/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА К. К. Ч., с [ЕГН] да заплати на А. П. Ч., с [ЕГН] сумата от 400лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.