О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 719
Гр. София, 22.03.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Х.
т. д. № 341/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. ТИВОНИ Лимитид с рег. №[ЕИК] - дружество, регистрирано в Израел, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1197 от 06.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 937/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІ състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 262089 от 24.07.2021 г. по гр. д. № 19973/2018 г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу ТИВОНИ – ЗДРАВЕ И КРАСОТА ООД с ЕИК[ЕИК] искове за установяване по реда на чл. 422 ГПК на дължимостта на сума в общ размер на 12 230 евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които сумата от 5 010 евро – преведена по банковата сметка на ответника на 25.05.2017 г., сумата 2 250 евро – преведена по банковата сметка на ответника на 07.06.2017 г. и сумата 4 970 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 29.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2017 г. – пред Пловдивския районен съд по ч. гр. д. № 17093/2017 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че жалбата е недопустима и образуваното по нея производство следва да се прекрати, по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК, делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това, какъвто е и настоящият случай.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове, цената на всеки от които е под 20 000 лв. Твърдението в исковата молба, че през 2007 г. между страните е била постигната устна договореност ищецът да предоставя на ответника в заем парични суми, с цел осъществяване на търговската дейност на последния, не сочи към наличието на общ юридически факт, от който да произтичат вземанията на ищеца, предмет на установяване по реда на чл. 422 ГПК. Според настоящия съдебен състав така наведените обстоятелства не водят до извод, че спорните вземания са във връзка с /респективно касаят части от/ едно цялостно договорно правоотношение, предвид реалния характер на договора за заем, поради което и сборът от цената им е ирелевантен за преценката по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 341/2024 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: