Върховният касационен съд на Р. Б. Трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари двехиляди

ЧЛЕНОВЕ:

докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 92/2009 г. и за да се произнесе взе

предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от А. П. Ч. чрез пълномощника си адвокат Е против въззивно протоколно на Софийски градски съд, Брачна колегия, І въззивен състав от 3.11.2008 г. по гр. д. № 78/2008 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 37 от Кодекс на международното частно право.

С частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на то с молба да се отмени и възобнови производството по делото.

Ответницата по жалбата Ж. М. Н. е оспорила частната жалба като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Н.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, изр. 2 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 37 от Кодекс на международното частно право /обн., ДВ, бр. 42/17.05.2005 г./ българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно, което може да бъде признато и изпълнено в Р. Б.

В конкретния случай спирането на въззивното производство е постановено от възивния съд не служебно, а по искане на ответницата по исковата молба за развод и жалбоподател във въззивното производство.

За да постанови то за спиране на производството по делото, висящо пред въззивната инстанция, на основание чл. 37 КМЧП, съдът се е позовал на представеното с молбата за спиране на въззивното производство от 16.10.2008 г. на процесуалния представител на Ж. М. Н. адвокат П на съда в гр. М., И. № 338/2008 г., с което по гр. д. № 2405/2003 г. на първа инстанция е постановен развод между страните. Въз основа на данните в посоченото съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 37 КМЧП за спиране на производството по делото, а именно: между същите страни, на същото основание и за същото искане още на 29.08.2003 г. по-рано от процесното дело /образувано е на 10.11.2004 г./ е било образувано дело пред италианския съд; може да се очаква, с оглед развитието на процеса и представените в тази насока доказателства, че производството пред италианския съд ще приключи с окончателно в разумни срокове, както и че може да се очаква, че то на италианския съд ще бъде признато и ще бъде допуснато изпълнението му на територията на Р. Б. съгласно разпоредбите на чл. 117 от КМЧП.

Извън посочените законови изисквания съдът е взел предвид и обстоятелството, че при решаване на спора между страните по брачния иск и съединените с него искове италианският съд е приложил българския закон-Семейния кодекс. Това обстоятелство съдът е преценил като благоприятно за страните по делото-български граждани и за роденото от брака им ненавършило пълнолетие дете при положение, че правоотношенията между страните се развиват на територията на И. , вкл. и по отношение семейното жилище, което е в И.

то е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Съдът е обосновал наличието на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 37 КМЧП и изразеното разбиране се споделя от настоящия съдебен състав.

Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р ЕД Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно на, Софийски градски съд, Брачна колегия, І въззивен състав от 3.11.2008 г. за спиране на производството по гр. д. № 78/2008 г. по описа на същия съд на основание чл. 37 КЧП.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: