3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 728

гр. София, 22.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 826 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Зайчев и син“ ООД, [населено място], срещу решение № 10092/14.10.2022 г., поправено с решение № 10012/13.03.2023 г., постановени по т. д.№ 251/2020 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 2295/04.12.2017 г. по т. д.№ 4409/2015 г. на Софийски градски съд и „Зайчев и син“ ООД е осъдено да заплати на „Сварка БГ“ ООД, [населено място], сумата от 28556,80 лв., за която е издадена фактура № 110/23.07.2013 г. по договор № 110/09.11.2011 г., анекс от 15.11.2013 г. и договор за цесия от 04.08.2014 г., ведно със законната лихва от 23.06.2015 г. и сумата от 2551,21 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода от 06.08.2014 г. до 22.06.2015 г., на основание чл.99, ал.1 във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между настоящия касатор и праводателя на ответника „Е. И. ЕООД на 09.11.2011 г. е сключен договор, с който касаторът е възложил изработка, доставка и пускане в експлоатация на обезпрашителна система към котел за изгаряне на RDF. Уговорено е възнаграждение, част от което е платимо авансово, а остатъкът – на вноски до 31.03.2012 г. С анекс от 15.11.2013 г. страните са изменили предмета на договора като задължението е за доставка на дозираща система за инжектиране на адитиви в газов поток към ръкавен филтър. Решаващият състав е изложил съображения, че с анекса е уговорена доставката на две съоръжения срещу допълнително заплащане, като част от договорното правоотношение. Съобразявайки указанията на ВКС в отменително решение № 187/13.01.2020 г. по т. д.№ 3093/2018 г. Софийският апелативен съд е намалил дължимото по договора възнаграждение със сумата от 11443,20 лв., представляващи стойността на филтри, за повреждането на които възложителят е направил възражение на 21.05.2014 г. в преклузивния срок по чл.265, ал.3 ЗЗД. Според решаващия състав не следва да се обсъжда заключението на техническата експертиза за средствата, необходими за цялостната процедура по възстановяване, предвид очертаните от касационната инстанция рамки на производството при новото разглеждане на делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изпълни точно дадените от ВКС указания по реда на чл.294, ал.1 ГПК?“, както и се позовава на очевидна неправилност с оглед на неточно, според него, изпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.294, ал.1 ГПК при повторното разглеждане въззивният съд започва производството по делото от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Касационното обжалване на решението при повторно разглеждане на делото може да се основе само на нарушения, допуснати от въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото – чл.295, ал.1 ГПК. Предвид на процесуалната уредба отговорът на въведения правен въпрос е ясен и е изразен в практиката на ВКС, включително цитираната от касатора. В случая в отменителното решение на ВКС е посочено, че възложителят е уведомил изпълнителя за появилите се недостатъци в извършената работа – изгаряне на ръкавните филтри и това възражение е направено в срока по чл.265,, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което правото на намаляване на цената е надлежно упражнено. ВКС е констатирал, че по делото не са ангажирани доказателства за стойността за разходите за отстраняване на недостатъците, поради което е върнал делото на въззивния съд. Дадените указания за назначаване на експертиза за определяне на стойността на средствата, които са необходими за отстраняване на недостатъците, правилно са възприети от въззивния съд като относими само към тези недостатъци, за които възложителят има право на намаляване на цената по договора.

По изложените съображения въззивното решение не е очевидно неправилно и съответства на практиката на ВКС, поради което не се допуска до касационно обжалване.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените разноски за касационното производство в размер на 3500 лв. по договор и преводно нареждане от 01.11.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10092/14.10.2022 г., поправено с решение № 10012/13.03.2023 г., постановени по т. д.№ 251/2020 г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Зайчев и син“ ООД, [населено място], да заплати на „Сварка БГ“ ООД, [населено място], сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: