Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

[населено място], 12.10.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Майя Русева

при секретаря Анжела Богданова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1371/ 2016 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 387/ 15.04.2016 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Л. Д. П., действаща чрез своята майка и законен представител Д. В. П., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2471 от 15.12.2015 г. по гр. д.№ 3224/ 2015 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Е. Л. М. иск, квалифициран по чл. 69 СК, за признаване за установено, че детето Л. Д. П. произхожда от баща Л. Ц. М., починал на 12.08.2009 г.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за значението на Д. - експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.

Произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на Д. – експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход. Медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен (вж решение № 513/ 19.06.1992 г. по гр. д.№ 531/ 1992 г., ІІ г. о.). Той може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода...