Производството е по чл. 248 ГПК.

С молба вх. на ВКС № 5053 от 12.05.2016 год. молителят А. Г. Н., чрез особения си представител адв. А. К.Д. - САК е поискал изменение на постановеното по настоящето дело решение № 35 от 12. 04.2016 год. на ІІ т. о. на ВКС, в частта му относно следващите му се деловодни разноски, възлизащи на сумата 1250 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана му правна защита и съдействие, като трето лице помагач на ответника в процеса от назначения му от САпС особен представител.

Ответникът по молбата – касаторът К. М. Д., чрез пълномощника си адв.К.Н., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е заявил становище. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпило становище и от ответника по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място], на когото същата е редовно връчена на 14.09.2016 г.,чрез юрисконсулт Р.Ч..

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:

Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 35 от 12. 04.2016 год., по т. д.№3515/2014 год. състав на второ търговско отделение на ВКС се е произнесъл по отговорността за деловодните разноски за касационното производство, като е оставил без уважение искането на особения представител на третото лице помагач на ответника – А. Н., призовано по реда на чл. 47 ГПК, за присъждане на деловодни разноски в размер на сумата 1250 лв.. Съображенията са, че с разпореждане на Софийски апелативен съд от 27.02.2014 г. на назначения с предходно разпореждане на същия съд от 25.11.2013 г. особен представител на третото лице - помагач на ответника по спора – адв. Д. от САК е определено адвокатско възнаграждение в обща размер на сумата 2 900 лв., без каквото и да е било уточнение, че тя е относима единствено и само за осъществената правна помощ и защита във въззивното производство. Същата тази сума, съобразно разпореждането на решаващия съдебен състав на Софийски апелативен съд е внесена от ищеца и ответника по делото, като за същата адв. Д. е изискал издаване на касов ордер.

Следователно в случая не се касае нито до допусната от състава на касационната инстанция фактическа грешка /погрешно изчисляване на съответните разноски/, нито до грешка във фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които е изградено произнасянето по отговорността за деловодните разноски за особения представител на третото лице - помагач, а до дадено от касационния съд разрешение на конкретен правен въпрос, което, както е посочено в молбата по чл. 248 ГПК, не се споделя от молителя. Несъгласието на последния с възприетото от решаващия състав на ВКС правно разрешение, обаче не е основание за изменение на постановения по реда на чл. 290 и сл. ГПК съдебен акт, в съответствие с молбата му, с вх. на ВКС № 5053/ 12. 05. 2016 г., дори да се възприеме поддържаната теза за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК по отношение на адвоката, назначен като особения представител на третото лице - помагач в процеса, с която само допълнително е аргументирано решението, чието изменение се иска. Отделен остава и въпросът дали е допустимо назначаване на особен представител на третото лице помагач в процеса, който като стоящ извън предмета на настоящото производство не следва да бъде обсъждан.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на А. Г. Н., чрез особения му представител адв. А. К. Д. - САК с вх. на ВКС № 5053/12.05.2016 г. за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение решение № 35 от 12.04.2016 год., по т. д.№ 3515/ 2014 г., в частта за деловодните разноски на особения представител на третото лице – помагач на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: