Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№2236/29.02.2016 г., подадена от адв.А. Ч. - процесуален представител на ищцата М. Н. Д. от [населено място], област Р., против въззивно решение №15/15.01.2016 г. по гр. д.№865/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к.

С обжалваното решение е потвърдено решение №766/11.6.2015 г. по гр. д.№3 797/2014 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. Д. против А. С. М., в качеството й на нотариус с район на действие Русенски районен съд, иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6400 лева, равняващи се на удостоверения материален интерес по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125, том VIII, рег.№7747, дело №1088/29.12.2005 г. на Нотариус, рег.№43* и район на действие РС-Р..

Въззивната инстанция е приела, че в тежест на ищцата е да установи противоправното поведение от страна на нотариуса, което е причинило вреда в размер на материалния интерес. Окръжният съд е стигнал до извод, че с нотариалния акт е удостоверено явяване на страните, изразената от тях воля, както и легитимиране на продавача като собственик на процесния имот. Акцентирано е спазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 6 ЗННД и чл. 226, ал. 1 ДПК, и тези на чл. чл. 469, 474, ал. 4, 475, ал. 1, чл. 482 и сл. ГПК. Крайният извод на съда е, че нотариусът не е нарушил задълженията си, обстоятелство което не се установяват и от показанията на свидетеля О., който нееднократно е заявил пред съда, че не е видял какво точно се подписва и не е разбрал за какво става въпрос. Споделени са и изводите на първата инстанция относно факта на унищожаване на нотариалното дело, поради изтичане срока му на съхранение, и че това не води до обратния извод, а именно че не са спазени особените изисквания на закона.

В изложението по чл. 284, ал.З, т. 1 ГПК се поставя следният въпрос: „Еднакво защитени ли са правата на заинтересованите страни от правото на собственост лица по чл. 10, ал. 1, т. 1 в сравнение с тези по чл. 10, ал. 1, т. т.2 и 3 от Наредба №32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариалните кантори предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от същата наредба? “. Представят се решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Прави се искане и за отправяне на преюдициално запитване.

Ответникът по касация А. С. М., е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.

Поставеният въпрос обаче не отговаря на приетото с ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това същият е и бланкетен. Разпоредбата на чл. 280, an. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В процесния случай поставеният въпрос не кореспондира с изводите на въззивната инстанция. Такъв въпрос/оплакване/ не е поставян нито във въззивната жалба, нито въззивният съд е дал отговор по него, за да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК.

Поради това не следва да се разгледа и искането на касационната жалбоподателка за отправяне на преюдициално запитване.

Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV

г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15/15.01.2016 г. по гр. д.№865/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г. к., по касационна жалба, вх.№2236/29.02..2016 г., подадена от адв. А. Ч. - процесуален представител на ищцата М. Н. Д. от [населено място], област Р..Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: