Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 56 от 05.03.2015 г. по т. д.№ 754/2014 г. на Апелативен съд – В., в частта, с която след частична отмяна на решение № 957 от 22.10.2014 г. по т. д. № 2102/2013 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен предявения от ЗК [фирма] срещу Н. К. К. иск с правно основание чл. 274,, ал. 1, т. 1 ЗК за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Н. Н. Б. и С. В. Б. и на лихви върху обезщетенията от деликта – 24.07.2008 г. до 04.10.2012 г.–за разликата над 48 379 лв. до 100 199.45 лв.

Касаторът счита въззивното решение за неправилно, на основанията по чл. 281, т. 3, предл. първо и второ ГПК, с искане за касирането му. Поддържа доводи за несъобразяване на размера на регресното притезание с разпоредбата на чл. 223 КЗ както относно размера на изплатеното от застрахователя обезщетение на пострадалите трети лица /въз основа на влязло в сила решение по приложеното дело/, така и относно дължимостта на изплатените мораторни обезщетения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Подлежи ли на възстановяване от виновния водач обезщетението и лихвата, платена вместо него от застрахователя му, когато са налице предпоставки за регресно вземане по чл. 274 КЗ; 2. При наличие на съдебно решение, в което е определено дължимото обезщетение, вкл. и за лихва, този определен размер обвързва ли виновния водач, който е участвал като страна. Подлежи ли на възстановяване изплатената парична сума, представляваща изтекла лихва, при наличие на предпоставки за регресно вземане по отношение на застрахователното обезщетение. 3. При предявен иск по чл. 274 КЗ и при влязло в сила съдебно решение при участие на ответника като страна, допустима ли е преценка по чл. 52 ЗЗД и не представлява ли пререшаемост на спора така извършеното действие от съда. В изложението не се сочат кои допълнителни основания за допускане на касационно обжалване се поддържат, но в случая следва да се вземе предвид позоваването на задължителна практика на ВКС – решение по т. д. № 768/2010 г., ІІ т. о., както и на решение по гр. д. № 611/2011 г., І г. о. и решение по гр. д. № 6423/2013 г., І г. о. и на практика на съдилищата, относима към част от въпросите.

Ответникът по касация, чрез особения си представител - адвокат Н. И., счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а по същество застъпва становище за правилност на въззивното решение в атакуваната част. Подборни съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за установено, че ПТП, в резултат на което са били причинени средни телесни повреди на Н. и С. Ботинови, е настъпило поради допуснати от Н. К. нарушения на ЗДвП, като последният е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. Зачетено е влязлото в сила споразумение по приложеното НОХД № 1335/2010 г. на В., както и извършените от застрахователното дружество плащания към пострадалите лица, въз основа на влязло в сила решение по приложеното дело.

Въззивният съд се е произнесъл положително по релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Б., която поради неизползване на предпазен колан е допринесла в равна степен с делинквента за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока съдът се е позовал на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д. относно невъзможността да се получат част от уврежданията на Б., в резултат на удар на главата в предното стъкло на автомобила, в случай, че тя е била с правилно поставен предпазен колан. Поради уважаване на това възражение, претендираното от застрахователя и изплатено от него обезщетение за неимуществени вреди на Б. е редуцирано до 17 500 лв., а обезщетението за имуществени вреди – до 430 лв.

С атакуваното решение е отхвърлен иска в частта, с която са претендирани заплатените на пострадалите лица обезщетения в размер на законната лихва върху присъдените неимуществени и имуществени вреди от датата на увреждането до плащането. В тази част е прието, че по регресния иск правата на суброгиралия се застраховател са обусловени от направеното плащане по договора и, че за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. Съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС, цитирана в мотивите. Прието е, че в случая лихвите за забава следва да се присъдят от момента на предявяване на иска по чл. 274 КЗ.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото в частта, с която въззивният съд е отхвърлил исковата претенция за заплащане на лихви върху присъдените обезщетения от датата на деликта – 24.07.2008 г. до 04.10.2012 г. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се конкретизира /съобразно правомощията на ВКС – т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г./ в следния смисъл: При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм., може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането. За доказана следва да се приеме и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид приложеното от касатора решение по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., както и служебно известното на настоящия състав и надлежно публикувано решение по т. д. № 800/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.

По останалите въпроси, касаещи процесуалната възможност на ответника по иск по чл. 274, ал. 1 т. 1 КЗ да въвежда възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, касаторът не се позовава на никоя от допълнителните предпоставки по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е цитирана задължителна практика на ВКС, нито е представена практика на съдилищата, установяваща противоречиви разрешения по тези въпроси, или несъобразяване от въззивния съд на уеднаквена вече практика. Независимо от направената констатация, необходимо е да се отрази, че при поставяне на въпроса, свързан с пределите на силата на пресъдено нещо по приложеното гр. дело, не е уточнено, че настоящият ответник, макар и да е участвал като страна – ответник по евентуалния иск, този иск е оставен без разглеждане, предвид уважаването на главния иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ. В този смисъл касаторът не е отчел последиците от несбъдване на условието, под което е бил предявен евентуалният иск, предвид влязлото в сила решение по т. д. № 2232/2010 г. на Окръжен съд – Варна /с оглед частичното въззивно обжалване/ и въззивното решение по т. д. № 245/2012 г. на Апелативен съд – В..

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 56 от 05.03.2015 г. по т. д.№ 754/2014 г. на Апелативен съд – В., в частта, с която след частична отмяна на решение № 957 от 22.10.2014 г. по т. д. № 2102/2013 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен предявения от ЗК [фирма] срещу Н. К. К. иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ЗК за заплащане на лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Н. Н. Б. и С. В. Б., от датата на деликта – 24.07.2008 г. до 04.10.2012 г.

УКАЗВА на касатора ЗК [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 479.00 /четиристотин седемдесет и девет/ лева, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т. о. за насрочване в публично съдебно заседание.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 05.03.2015 г. по т. д.№ 754/2014 г. на Апелативен съд – В. в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: