Производството е по пар. 2, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК отм., Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. Г. И. и М. С. И., срещу от 29.11.2007г. по гр. д. № 1470/2007г. на Апелативен съд –София, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД до пълните им размери. Жалбоподателите твърдят, че то е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.Недоволен от то е и А. Г. А. в частта му, с която е уважен предявения срещу него обратен иск. Поддържа оплакване за недопустимост на то в тази му част, но също така за неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Ответниците М. на о. и ЗПАД”А” не вземат становище по жалбата.Касационните жалби са процесуално е допустими Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:По жалбата на С. и М. И.. С обжалвното въззивния съд, като е отменил частично от 23.03.2007г. по гр. д. №1861/2005г. на Софийски ГС, е осъдил М. на о. да заплати на С. и М. И. още по 10532лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане към присъдените от първоинстанционния съд такива от по 40000лева и лихва за забава, считано от 19.06.2002г., като е осъдил и А. Г. да заплати на МО сумата 120000 лева на основание чл. 54 ЗЗД, във вр. чл. 175, ал. 2 ГПК. Като е оставил в сила първоинстанционното в друга негова част въззивният съд е отхвърлил на исковете С. и М. до пълните предявени размери от по 80000 лева за всеки.За да уважи предявените искове въззивният съд е приел за установено, че длъжностно лице при МО е причинило виновно и противправно вреди на ищците-жалбоподатели. становено е по делото, че редник Д. С. е отбивал редовна военна служба в с. М., в поделение на МО и загива 19.06.2002г по вина на серж. А. Г. при пътно-транспортно произшествие, при управление на превозното средство от последния в пияно състояние, за което същият е осъден с присъда от 07.11.2003г. по нохд№122/2003г. Софийски военен съд, като е прието, че е причинил по непредпазливост при управление на МПС смърт. За да уважи предявените искове съдът е приел за установено, че синът на страните е починал в резултат на виновно и противоправно поведение на длъжностно лице на МО. Съдът законосъобразно е приел, че за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено действие и на резултат, който се намира в причинна връзка с него. Необходимо е също така действието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени норми. Правилно е прието от съда в обжалваното, че е налице и причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат. При анализ на всички доказателства съдът правилно е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на МО за заплащане обезщетение за вреди от непозволено увреждане.Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост е определил обезщетение за всеки от родители от по 60000 лева, но правилно е приел, че следва да се приспадне полученото от МО обезщетение. Съдът е отчел факта, че здравословното състояние на родителите значително се е влошило след смъртта на сина им, както и че са им изплатени от поделението по 9468 лева обезщетение преди процеса.По жалбата на А.Г.Ж е неоснователна.Съдът правилно е приел, че има надлежно предявен обратен иск от МО срещу причинителя на вредата на 12.10.2005г., с правно основание чл. 293, ал. 2 ЗОВС /редакция 2002г./ и чл. 54 ЗЗД и възражението му за недопустимост на производството срещу него е неоснователно. Искът е предявен в съответствие с изискванията на чл. 175, ал. 2, вр. с чл. 97 и сл. ГПК отм., неговото съвместно разглеждане е допустимо в настоящия процес и съдът в съответствие с процесуалните правила го е разгледал по същество.Неоснователно е и оплакването на прекият причинител на вредата, за това, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 295, ал. 1 ЗОВС/действ. към 2002г./, която предвижда, че за вреди, причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размер на вредата, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата. В случая съдът правилно е приел, че неговата отговорност се ангажира при условията на чл. 293, ал. 3 ЗОВС, в която е предвидено, че за вреда, причинена в резултат на престъпление отговорността се определя в съответствие с гражданските закони и законосъобразно е определил същата с оглед разпоредбата на чл. 54 ЗЗД. Отговорността на МО е за чужди действия по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и с това се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на учреждението, което след плащането разполага с регресен иск по чл. 54 ЗЗД към прекия причинител на вредата за заплатената като обезщетение сума. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ЗОВС, даваща възможност военнослужещият да не отговаря имуществено за вредата, която е възникнала в резултат на военна или друга, свързана с изпълнението на служебните задължения, рискова дейност, тъй като такива хипотези не са налице в случая. Щом по силата на влязлата в сила присъда солидарната отговорност на МО се основава на чл. 49 ЗЗД и щом като е установено, че същото е осъдено да заплати присъдената сума, то правилно окръжният съд е приел, че са налице условията на чл. 54 ЗЗД - регресна отговорност. Юридическите лица, каквото е и МО действуват чрез своите органи - физически лица, и само последните могат да извършват в кръга на службата си и възложената им работа виновни вредоносни деяния. Самото юридическо лице не може да извършва виновни действия. Може и други длъжностни лица да са допринесли за настъпването на вредоносния резултат и да не са привлечени към солидарна отговорност, но това съвсем не значи, че отговорността на признатия за виновен по надлежния ред отпада и че ведомството не може по реда на регреса да търси заплатеното. Това право съществува съгласно чл. 54 ЗЗД, но ответникът по регресния иск не е лишен от възможността да предяви правата си срещу останалите съпричинители на щетата, ако тяхната виновност се установи по съответния ред. Това право осъденият ответник има по силата на чл. 53 и чл. 127, ал. 2 и 3 ЗЗД, но в може да го заяви в друго производство, поради което оплакването му за това, че съдът не е взел предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и от други длъжности лица не е предмет на разглеждане в настоящето такова. В случая единственото осъдено по надлежния ред лице за престъпление, от което е последвала вредата е жалбоподателя.При така изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното е постановено при спазване на материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила.Предвид изложените съображения ВКС Р е ш и: О С Т А В Я В С И Л А от 29.11.2007г. по гр. д. № 1470/2007г. на Апелативен съд –София.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: