София, 30.06.2009 год.В. К. С гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С. Е ТОМОВ като изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. д. № 210 по описа за 2009г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. чл. 286 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на В. И. Г. и М. И. Ш. срещу разпореждане №200 от 13.01.2009г. по гр. д. № 2122/2008г на Пловдивски окръжен съд, с което на основание 286 ал. 1 т. З от ГПК е върната касационната им жалба срещу № 1* от 06.11.2008г на Пловдивски окръжен съд в тази негова част, с която е потвърдено първоинстанционното и отхвърлянето на обективно и субективно съединени искове, всеки от които с цена под 1000 лева. Частните жалбоподатели поддържат оплакване за незаконосъобразност на разпореждането, Неправилно е изкуственото разделяне на претенциите и възприемането на всеки от искове като самостоятелно предявен, касае се за съсобственици и е следвало да се приеме като база сборната цена, Частната жалба е неоснователна. Претенциите на всеки от двамата ищци са били облигационни по характер, по разделни вземания, поради това обжалваемият интерес правилно е съобразен по отделно за всеки от жалбоподателите, предвид субективното и обективно съединяване на искове в една искова молба, Обжалвания размер по всеки отделен иск, предявен за парични вземания на основание непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и лихви, в случая е под 1000 лв. Касае се за разделни вземания, поради това претенциите на двамата ищци могат да бъдат допустимо разгледани по съдебен ред само като предмет на самостоятелни, субективно съединени искове, а не „общо за двамата както неоснователно се поддържа. Тази особеност произтича от правното естество на вземането, от квалификацията на иска и от изискванията...