Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е въззивното на Смолянския окръжен съд, постановено под № 53 на 25.02.2009 год. по в. ч.гр. дело № 81/2009 год., с което е потвърдено № 23 от 20.01.2009 год. по гр. дело № 154/2008 год. по описа на Ч. районен съд за прекратяване производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения от С. Ф. Д. ЕГН ********** и Н.ТД. ЕГН **********, двамата от гр. Ч., ул.”П” № 13, иск против Й. О. Б. за признаване за установено, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 8* представляващ застроено и незастроено място от 743 кв. м. по кадастралната карта на гр. Ч., одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 год. на изпълнителния директор на А. по кадастъра гр. С., ведно с построените в имота жилищна и стопанска сгради, при граници на имота: имоти с кад. №№ 243.1993; 243.1995; 71.7; 243.1997; 243.1998; 243.1999; 243.9021, както и че имотната граница между имот № 8* и този на ответника Й. О. Б. с № 8* преминава по регулационната линия по действащия на гр. Ч. одобрен със заповед № 17 от 1978 год. Недоволни от въззивното са жалбоподателите С. Ф. Д. и Н. Т. Д., представлявани от адвокат Б от АК - С., които го обжалват в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тъй като обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, която прилагат. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че то е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно за прекратяване производството по предявените искове на основание чл. 124 ГПК и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, намира, че частната касационна жалба е допустима и основателна. Видно от съобразителната част на исковата молба е предявен установителен иск за собственост като съобразно твърденията съдът е следвало да го квалифицира дали е по чл. 124 ГПК или по 109а ЗС с оглед наличието на специалната разпоредба на чл. 14, ал. 3, т. 2 ЗУТ, респ. чл. 76, ал. 1 от Наредба № 5 от 21.05.2001 год., а освен това се претендира определяне и на имотна граница на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, при което когато непълнотите или грешките в кадастралната основа са свързани със спор за материално право те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, поради което искът е допустим. Отделен е въпросът, че следва да се прецени възможността за разделяне на производството. В този смисъл и представеното № 934 от 07.11.2008 год. по гр. дело № 3142/2007 год. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд. Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното № 53 от 25.02.2009 год. по в. ч.гр. дело № 81/2009 год. на Смолянския окръжен съд.ОТМЕНЯ № 53 от 25.02.2009 год., постановено по ч. гр. дело № 81/2009 год. по описа на Смолянския окръжен съд и оставеното с него в сила № 23 от 20.01.2009 год. по гр. дело № 154/2008 год. на Ч. районен съд.ВРЪЩА делото на Ч. районен съд за продължаване на съдопроизводството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/Вярно с оригинала!СЕКРЕТАР: