№ 549

С. 21.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1138 по описа за 2017г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. Б. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Т. и Н. против въззивно решение № 8153 от 9.11.2016г. по в. гр. д. № 1874 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 2.06.2014г. по гр. д.№ 28723/2010г. на Софийски районен съд, на когото е указано да изпрати делото за разглеждане на СГС. При служебната си проверка за допустимост, въззивният съд е преценил, че при субективно съединяване на облигационен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба, с установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за собственост и осъдителен по чл. 108 ЗС за предаване на владението, родово компетентен по правилото на чл. 104 т. 4 ГПК да се произнесе по всички искове е окръжния съд, тъй като процесният имот е с данъчна оценка от 44 590.70лв. /цената му, съгласно чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК е над 25 000лв./

Към жалбата, касаторката прилага изложение, в което поставя на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК въпросът: „Цената на кой иск – при основен по чл. 108 ЗС или инцидентно предявения по чл. 26 ал. 2 ЗЗД – определя родовата подсъдност?” Отделно счита, че същият въпрос се разрешава противоречиво...