Р Е Ш Е Н И Е

№155

гр. София, 21.06.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цнеткова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4451 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №126/17.05.2016 г., постановено по гр. д.№ 164/2016 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 215/01.03.2017 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли да се прилага служебно тълкувателно решение № 4/2015 г. по т. д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото липсва възражение в тази насока, направено от ответник по делото. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

След отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /ДВ, бр. 83/1999 г./ в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. Страните по договора могат свободно да определят предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 ЗЗД/. Според чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Те не могат да бъдат...