Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №114 от 18.10.2016 г. по т. д.№216/2016 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №186 от 07.06.2016 г. по т. д.№184/2015 г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма]: иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. §7 от ЗМСМА, чл. 8, чл. 11 и чл. 19 от ЗОС за установяване на нищожност на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., съединен евентуално с иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 28 от ЗПСПК за установяване на нищожността на същия договор за наем.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от ищеца основания за нищожност на сключения между страните договор за наем.

Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост, с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение по т. д.№54/2011 г. на ОС Бургас, с което на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] обезщетение за ползване на обекта, предмет на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 г., за период следващ прекратяването на договора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №114 от 18.10.2016 г. по т. д.№216/2016 г. на АС Бургас.

УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 549.81 лв.

При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.