О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.396

гр. София, 15.06.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№531 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2167 от 17.11.2016 г. по т. д.№2935/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №518 от 17.03.2016 г. по т. д.№5002/2015 г. на СГС, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 166 289.82 лв., представляваща платена на отпаднало основание за периода 18.09.2012 г. – 31.05.2013 г., цена за достъп до електроразпределителната мрежа от ищеца, в качеството му на производител на електроенергия чрез фотоволтаична електроцентрала Г., [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2015 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 33 231.72 лв., обезщетение за забавено плащане за периода 20.07.2013 г. – 07.07.2015 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението на въззивния съд е недопустимо предвид липсата на процесуална легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, произтичаща от облигационната обвързаност на страните с източник сключен между тях договор относно същия предмет, като евентуално се сочи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът е пропуснал: да квалифицира възраженията на ответника съгласно изискването на чл. 146, ал. 1, т. 2...