О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385

С., 15.06.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 764 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ищцата Р. А., гражданска на Република Л. против Решение № 256 от 10.11.2016г. по в. т.д.№ 461/2016г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решението по т. д. №1068/2015г. на Варненския ОС. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ – за осъждането на дружеството да заплати сумата 55 000лв.- стойност на необходимите разходи за труд и материали за извършване на строително монтажни дейности за отстраняване на недостатъците на извършено от ответника строителство в апартамент Г-20 от сграда в комплекс „И. -1” в кв. З. пясъци, собственост на ищцата.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяване на друго за уважаване на иска. Твърдението е, че незаконосъобразно апелативният съд е преценил, че гаранционният срок по чл. 20, ал. 4, т. 3 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл. 160, ал. 3 ЗУТ, е преклузивен и погасява субективното право на иск за изпълнение на гаранционното задължение. Според касатора този срок е такъв само в хипотезата, в която...