ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291

гр. София 20.03.2024 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.11.2023 (петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 2642 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3143/13.02.2023 година, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу решение № 822/02.01.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение подадената от Държавата молба с вх. № 22 779/28.10.2022 година за поправка на очевидна фактическа в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година в частта му с която се отменя първоинстанционното решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, І-1 състав, постановено по гр. д. № 16 142/2018 година за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева, както и в частта му, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева.

В подадената от Държавата, представлявана от Министъра на финансите касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената от Държавата молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 633/12.10.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година да бъде уважена.. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба „Л. М. И. ООД гр. Каварна не е подал отговор на същата, като не е изразил становище относно допустимостта и основателността й.

Държавата, представлявана от Министъра на финансите е била уведомена за обжалваното решение на 13.01.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 3143/13.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството е образувано по молба с вх. № 22779/28.10.2022 година на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 633/12.10.2022 година. Поправката, която се искало да бъде допусната касаела произнасянето на съда в частта, с която се отменяло първоинстанционното решение за разликата над сумата от 2959.77 лева до сумата от 21 954.27 лева, както и в частта, с която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил отхвърлен за разликата над сумата от 2959,77 лева до сумата от 21 954.27 лева. В молбата се твърдяло, че Софийския апелативен съд се бил произнесъл извън предмета на въззивното обжалване. Въззивният съд вземал предвид, че производството по делото било образувано по въззивна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу решение № 266 323/01.11.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 16142/2018 година в частта, с която по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД Държавата била осъден да заплати на „Л. М. И. ООД гр. Каварна сумата от 21 958.36 лева, част от присъдената лихва за забава в общ размер от 25 265.61 лева за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, начислена върху част от присъдената сума по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в размер на 97 574.51 лева, присъдена като получена без основание такса по чл. 35 и следващите от З. за част от процесния период от 01.01.2014 година до 30.06.2014 година, представляваща лихва за забава върху сумата от 112 291.63 лева за периода от 12.09.2016 година до 30.11.2018 година, както и в частта относно разноските. Съставът на Софийския апелативен съд намирал, че формираната в съобразителната част на решението воля била отразена изцяло в диспозитива на решението и не било налице разминаване, което да обоснове допускането на поправка на очевидна фактическа грешка. Доколкото във въззивната жалба било посочено, че се атакува първоинстанционното решение в частта за присъдената законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 21 954.27 лева, то решението в частта му, с която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД бил уважен над сумата от 21 954.27 лева до сумата от 25 265.61 лева не било предмет на въззивно разглеждане. Затова молбата с правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК следвало да бъде оставена без уважение.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Държавата, представлявана от Министъра на финансите е поискала въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допуснатото несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК?; за това несъответствието между правните изводи, обусловили формираната воля на съда за частична неоснователност на иска за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нейното външно изразяване в текста на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това несъответствието между правните изводи, обусловили формираната воля на съда частична неоснователност на иска за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и нейното стойностно изразяване в мотивите и в диспозитива на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК? и за това несъответствието между мотивите на решението за частична неоснователност на иска за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и тяхното стойностно изразяване в мотивите на решението, представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК?

По отношение на така поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси Държавата, представлявана от Министъра на финансите, поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в подкрепа на това сочи практика на ВКС, подробно цитирана в изложението.

Освен по горепосочените въпроси с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Държавата, представлявана от Министъра на финансите иска допускането на атакуваното въззивно решение до касационно обжалване и по въпросите за това грешките в пресмятането в съдебното решение представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането, допуснати в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК?; за това грешките в пресмятането на размера на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху главница, присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като получена без основание такса за произведена електрическа енергия по чл. 35а т З., допусната в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, представляват ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК? и за това погрешното посочване на сумата за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за която се отменя решението и се отхвърля искът, представлява ли очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК.

По отношение на тази група въпроси поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Държавата, представлявана от Министъра на финансите, както и при първата група, поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в подкрепа на това сочи практика на ВКС, подробно цитирана в изложението.

На последно място с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Държавата, представлявана от Министъра на финансите е поискала решението на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли съдът да вземе отношение и да обсъди всички доводи и възражения в молбата по чл. 247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и да изложи мотиви защо счита твърденията на молителя за неоснователни? И за това следва ли актът по чл. 247 от ГПК да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения в молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и обосновани и последователни мотиви защо съдът счита твърденията на молителя за неоснователни?. За тази група въпроси, също както и за останалите две групи, се твърди наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1от ГПК, като в подкрепа на това сочи практика на ВКС, подробно цитирана в изложението.

Всички посочени по-горе въпроси са били включени в предмета на спора, по повод на който е постановено обжалваното решение на Софийския апелативен съд, били са обсъждани от него и са обусловили правните му изводи при постановяване на решението. Поради това исканото касационно обжалване трябва да се допусне с оглед проверка на съответствието на дадените с обжалваното решение отговори на тези въпроси, с посочената от касатора практика на ВКС.

Предвид на изложеното н са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 822/02.01.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година, по подадената срещу него от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, касационна жалба с вх. № 3143/13.02.2023 година и такова трябва да се допусне.

На Държавата, представлявана от Министъра на финансите трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 439.25 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 822/02.01.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав, постановено по т. д. № 6/2022 година.

ДАВА на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 439.25 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.