О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 599

София, 30.10. 2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№855/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. Б. срещу решение №1564 от 13.12.2018г., постановено по в. гр. д.№2108/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение №1630 от 17.04.2014г. по гр. д.№20463/2013г. на Пловдивски районен съд, в обжалваната му част.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради неподведомственост на спора пре гражданските съдилища. Излагат се доводи, че договорите, сключени с ползватели на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК пред административните съдилища. При условията на евентуалност се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищецът ДФ „Земеделие” не е упражнил надлежно правото си да развали сключения договор доколкото изявленията в заповед №03-160—РД/33/05.02.2013г. са направени от директор на Областна дирекция ДФ „Земеделие”, който няма представителна власт по отношение на ДФ „Земеделие”. Отделно се сочи, че в случая не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, даваща право на кредитора без предизвестие едностранно да развали договора. Според касатора неизпълнението на задължението на бенефициера да подаде в уговорения срок заявка за второ плащане, не може да обоснове извод, че задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време...