Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на решение № 2119/ 10.11.2016 г. по гр. д. № 2133/ 2016 г. в частта, с която Софийски апелативен съд след изменение на първоинстанционното решение № 602/ 21.01.2016 г. по гр. д. № 2752/ 2009 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска на Г. В. С. срещу И. И. Ц., А. Г. Ц. и М. А. Ц. с правна квалификация чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 11.12.2002 г. за изграждане и покупко-продажба на 2/ 3 ид. части от един апартамент в [населено място], ведно с правото на строеж, срещу цена 15 000 $.

Молбата за отмяна е от Г. В. С., който обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърденията да не е знаел, че не е бил вписан нотариален акт /№/ от /дата/, с който ответникът М. А. Ц. е продал на ответника А. Г. Ц. собствената си 1/ 3 ид. част от апартамента. Обстоятелството е релевантно по иска за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на същия апартамент, а за него молителят е узнал след като делото е приключило в момента, в който се снабдява с приложеното удостоверение от Службата по вписванията, [населено място]. Претендира разноски.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по молбата М. А. Ц. и А. Г. Ц. (вторият в лично качество и като единствен наследник на ответницата И. И. Ц., починала на 20.12.2017 г. – (така определението по чл. 227 ГПК отм.. 12.2017 г. по гр. д. № 2133/ 2016 г. на Софийски апелативен съд).

Молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане от настоящия състав на Върховния касационен съд.

Първо, тя има допустим предмет. Въззивното, а не първоинстанционното решение или определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение, е породило сила на пресъдено нещо, включително в частта, с която искът е бил отхвърлен. Въззивното решение е влязло в сила на 01.06.2018 г. (чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК).

Второ, молбата е от процесуално легитимирана страна. Молител е ищецът, а искането за отмяна е за установителната част от решението.

Трето, спазен е 3-месечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложеното към молбата удостоверението е издадено на 26.09.2018 г., а молбата е подадена по пощата на 21.12.2018 г.

Четвърто, тя съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпрос по същество е дали предполагат отмяна на влязлото в сила решение.

П., молбата за отмяна подлежи на вписване и е вписана (чл. 112, ал. 1, б. „к“, вр. чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС).

При тези мотиви и като установи да са налице и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, съдътОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до разглеждане молбата от Г. В. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 2119/ 10.11.2016 г. по гр. д. № 2133/ 2016 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен за 2/ 3 ид. части от апартамента, обект на предварителния договор от 11.12.2002 г.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на молителя и на ответниците по молбата А. Г. Ц. и М. А. Ц..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.