Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12908 от 28.VІ.2018 г. на застрахователното дружество „Б. И” АД-София,, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1971 на Софийския апелативен съд, ГК, Х-и с-в, от 14.VІ.2019 г., постановено по гр. дело № 3379/2018 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този застраховател срещу определение на Видинския ОС от 12.ІV.2018 г. по гр. дело № 135/2017 г. –

за връщане на въззивната му жалба (с вх. № 801/14.ІІІ.2018 г.) срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № 60 от 16.ІІ.2018 г.: на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Поддържайки общо оплакване за неправилност /вкл. „очевидна” такава, както и за „несправедливост”/ на атакуваното определение на САС, застрахователят настоящ частен касатор претендира отменяването му с довод, че

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й ЗД „Б. И” АД-София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана „в тълкувателни решения и постановления” /без такива да се сочат конкретно или да са сред изискуемите от разпоредбата на чл. 284, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро ГПК приложения/, по следните два правни въпроса:

1./ „Правоотношение ли е решението на Общото събрание на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 6 ТЗ?”;

2./ „Допустимо ли е предявяването на иск за установяване несъществуването на взето решение на Общото събрание на ООД за участие или прекратяване на участието на това ООД в друго дружество?”;

Отделно от горното, налице била и предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, тъй като атакуваното определение на САС се явявало очевидно неправилно.

Ответниците по касация К.М.В, Г.С.В, К. Г. Л., Ц. С. В. и В. С. Е. – петимата от гр. Видин, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на общото оплакване за неправилност /”очевидна” такава и несправедливост/ на обжалваното въззивно определение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на ”Б. И” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният за изхода на делото въпрос /бил той материалноправен и/или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания негов акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В процесния случай

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1971 на Софийския апелативен съд, ГК, Х-и с-в, от 14.VІ.2019 г., постановено по гр. дело № 3379/2018 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2